Бенър успя да изчисти съчките и листата от косата си, но нищо не можеше да направи със зелените петна по жълтата рокля.
— Мисля, че трябва да отидем и да кажем на родителите ти — Джейк беше изчакал да тръгнат, за да направи предложението. Веднага, щом изрече думите, той се обърна да види реакцията й.
— Искам да го направим! Искам да го извикам на целия свят!
Той не беше толкова оптимистично настроен:
— Те може да не го приемат така добре, Бенър. Трябва да го съобщим внимателно, и може би да запазим новината за бебето за друг ден.
— Те те обичат, Джейк. Винаги са те обичали, откакто те познават.
— Но не като зет. Безпокоя се най-вече за реакцията на Рос, — продължи той като се намръщи.
Бенър самоуверено се усмихна:
— Остави аз да се справя с татко. — После тя нежно сложи ръка на бедрото му. — Няма никакво значение дали одобряват или не. Ти си мой съпруг и нищо не може да промени това.
Оптимизмът й беше заразителен. Когато преминаваха реката на нестабилния сал, Джейк вече чувстваше облекчение, че повече няма да е нужно да крие чувствата си. Ще може да я докосва винаги, когато иска, без първо да се оглежда през рамо. За Бога, тя е негова жена и гой повече не можеше да чака. Искаше всички да го узнаят.
Той й помогна да се изкачи по склона и задържа ръката си около кръста й, когато влязоха в двора. Пред портата се наведе и леко я целуна.
— Много зле ли изглежда косата ми?
Той измъкна едно листо от непокорните кичури.
— Не.
— Лъжец! Мислиш ли, че ще се досетят какво сме правили по пътя от града?
— Има ли значение?
— Не — тя се засмя.
Той я прегърна силно.
— Какво, по дяволите става тук?
Гласът на Рос прогърмя съвсем близо до тях. Те виновно отскочиха. Рос седеше на верандата и пушеше лулата, която Бенър му беше донесла от Форт Уърт, ката ги видя да идват през поляната. Доволен, че се прибират тъкмо за вечеря, той скочи да ги посрещне. Но преди да е успял да ги поздрави, стана свидетел на ласките им.
Той не видя дъщеря си със своя стар приятел. Не видя нежния любящ израз върху лицата им. Всичко, което видя беше дъщеря си в прегръдката на мъж, който нямаше право да я докосва по този начин. Кръвта му вече беше достигнала точката на кипене, когато прекрачи през портата и застана пред тях гневен като бог на войната.
— Свали ръцете си от нея!
— Татко, човекът на когото говориш е Джейк!
— Много добре знам на кого говоря.
— Рос… — започна Джейк.
— Бенър, влез вкъщи — заповяда Рос. Той имаше намерение да нареди добре Буба Лангстън и не искаше дъщеря му да гледа.
— Няма. И престани да ни гледаш така. Не съм дете, татко, и…
— Ти си мое дете — изръмжа той. — И няма да те оставя в лапите на този мъж. Не си общо момиче.
— Достатъчно, Рос — спря го Джейк кратко. — Успокой се и нека да ти обясня.
— Няма нужда от обяснения. Знам какво видях.
— Ние сме женени — обяви Джейк. — Ожених се за Бенър днес следобед.
Рос пристъпваше заплашително напред, но спря толкова внезапно, че се олюля.
— Женени? — очите му сновяха между тях. Гърдите му се надигаха тежко. Той изпусна лулата в праха и ръцете му се свиха в юмруци.
— Ти си на възраст, на която можеш да й бъдеш баща.
— Но не съм. Аз съм й съпруг. Нека да влезем…
— Сигурно си имал дяволски важна причина да искаш да се ожениш — подхвърли той. — Знам какво е отношението ти към жените. Те са само една играчка за…
— Татко, спри! — извика Бенър.
Няколко каубоя, чули виковете, излязоха от бараката за да видят какво става. Бенър се огледа с пламнали бузи.
— Не подхожда на стила ти да си съпруг, Буба. Има само една причина, поради която би си взел жена, и за Бога, по-добре ще е това да не се е случило. Има ли…? Дали ти…? Ти, копеле, сигурно си го направил! — той се спусна към тях. — Ти беше длъжен да се грижиш за нея! Ти, долен кучи син!
Той замахна и ударът се стовари глухо върху челюстта на по-младия мъж. Бенър извика, когато Джейк политна назад и оградата го спря.
— Какво става? — Лидия, с вдигната почти до коленете пола, тичаше по стълбите на верандата, все още с кърпа в ръце. Лий и Мика се спуснаха към Бенър.
Джейк не беше успял да се съвземе от първия удар, когато юмрукът на Рос намери корема му. Той се вдигна на колене и разтърси глава, за да я проясни. Болеше го навсякъде, но въпреки това би трябвало да е благодарен, че Рос не носеше пистолет. Сега със сигурност щеше да е мъртъв.
— Рос, не искам да се бия с теб, но ако ме удариш пак — той не можа да довърши. Друг мощен юмрук полетя към главата му. Той го отклони преди да е успял да нанесе повече поражения, освен да разцепи устната му.