Това беше всичко, което нервите му можеха да понесат, без да отвръща. Като се преви надве, той полетя в Рос. Те паднаха на земята в меле от удрящи крайници, летящи юмруци, ритащи крака и впиващи се колене. Кръв и пот се смесиха в праха под извиващите се, вкопчени тела.
Наблюдателите стояха онемели при вида на двамата довчерашни приятели. Лидия кършеше ръце. От очите на Бенър се стичаха сълзи. Мика стоеше с болезнено изражение на лицето, интуитивно усещайки за какво се бият. Мама споделяше интуицията му със стиснати устни. Лий не можа да повярва на очите си.
Всички следяха боя, така че никой не забеляза конника, който спря точно до портата. Той също беше изненадан от зрелището, което го посрещна. Но се усмихна. След няколко минути борбата им щеше да е безсмислена. Той продължи незабелязан. Миг след това извика високо:
— Сони Кларк!
Рос рязко вдигна глава. Той замаяно огледа лицата които го обграждаха в полукръг. Очите му се спряха на Лидия. Като в сън всичко около него бавно се задвижи. Той видя невярващо разширените й очи, видя как цветът напусна лицето й, видя ужасения й поглед, когато тя вдигна очи от него към една точка зад рамото му.
После изстрелът разцепи въздуха.
Лидия и Бенър извикаха.
Някои от работниците се наведоха, за да се прикрият. Други посегнаха за оръжие.
Джейк беше единственият, чийто рефлекс проработи. Той се хвърли към Мика. Бутна момчето на земята, измъкна пистолета от кобура му и претъркулвайки се, застана на едно коляно.
Със съвършен изстрел, научен от Рос Коулман, той заби куршума точно между очите на Грейди Шелдън.
XXV ГЛАВА
Шелдън беше мъртъв. Злорадото му изражение стана негова смъртна маска.
Джейк не дочака да види колко време тялото му ще се задържи върху коня, преди най-после да се смъкне на прашната земя. Той се обърна и се спусна към Рос. Лидия се беше навела над него и го викаше, неистово стискайки ръцете му. Джейк отстрани смаяните каубои от пътя си.
— О, Исусе! — въздъхна Джейк. — Той беше изумен, че Шелдън е успял да направи такъв сполучлив изстрел. Ако куршумът изобщо не е засегнал сърцето на Рос, то е било на косъм. Той беше пробил малка, но ясно открояваща се дупка в средата на гърдите, близо до другия белег отляво. Джейк потрепера при мисълта как изглежда гърбът му.
— Лидия? — неестествен, бълбукащ звук излезе от устата на Рос.
Лидия вдигна глава. Лицето й нямаше цвят. Очите й бяха празни и помръкнали.
— Той е ранен, Буба. Направи нещо — помоли тя почти беззвучно.
Джейк посегна към приятеля си. Очите на Рос бяха затворени. Но той не беше мъртъв. Все още.
— Да го внесем. — Той побутна брат си и още няколко от работниците да му помогнат. Лий изглеждаше вцепенен от шока. Той стоеше наблизо и гледаше баща си така, сякаш никога не го беше виждал. Бенър беше бяла като платно.
Джейк осъзнаваше риска, който поемат, пренасяйки Рос, но не искаше да остави приятеля си да умре в праха.
Двама от мъжете го подхванаха под раменете, други двама под хълбоците, а Джейк поддържаше главата му. Повдигнаха го бавно и с отмерена стъпка го внесоха в къщата. Лидия ги следваше.
Те не посмяха да се изкачат по стълбите, а внесоха Рос в кабинета му. Мама, отгатнала предварително какво смята да прави Джейк, вече беше постлала одеяло върху коженото канапе. Мъжете внимателно положиха Рос върху него.
— Идете за доктор, онзи, по-младия — нареди Джейк, без да се обръща специално към някого. Той разкъса окървавената риза на Рос. — И шерифа! — добави вече по-тихо.
Каубоите тръгнаха, обсъждайки ситуацията.
— Какво ти е нужно? — Мама си проправи път към леглото, където Джейк се занимаваше с Рос. Той не обърна внимание на раната над собственото си око, подутата устна и кървящото охлузване на бузата. Дори не си спомняше, че са се били.
Джейк погледна майка си. Очите му казаха, че нищо не може да се направи. После премести поглед върху Лидия, бледа, колкото Рос, и сякаш по-жестоко наранена. Лицето й беше унило. Заради нея той каза:
— Гореща вода и бинтове.
Мама без коментар се насочи към вратата. Тя извика на помощ безкрайната си издръжливост. Беше погребала пет деца и съпруг. Погледна назад към Лидия и отправи молитва, по-младата жена да намери същия извор на сила да преживее това, което й е отредила съдбата.
— Ще извадиш ли куршума? — попита Лидия Джейк със слаб, тънък глас като на дете.
Погледът му улови нейния.
— Не, Лидия. Твърде близо е до сърцето. Това със сигурност ще го убие.
От треперещите й устни се изтръгна ридание и тя падна на колене. Отново стисна ръцете на Рос.
— Той е силен. Той ще живее. Зная.