Тя отново обви ръце около главата си и изви гръб в нагло безразличие към горещия поглед, който обхождаше голотата й.
— Харесва ли ти? — измърка тя.
Той потопи пръст в брендито, след това го прокара около зърното на гърдата й и го облиза.
— Хареса ми.
— Жалко, че за последен път сме заедно.
Той беше толкова зает с това, което правеше, че изминаха секунди, преди да вдигне глава и да я погледне в очите. Те вече не блестяха от страст, а от нещо по-пламенно.
— Какво искаш да кажеш?
Тя го отблъсна от себе си и стана. Отиде до масата, взе четката и като извади фибите от косата си, спокойно започна да я разресва.
— Продавам „Райските градини“ и напускам града.
— Продаваш? Не разбирам. Къде отиваш?
— Това си е моя работа, Дъб — каза тя на вцепененото му отражение в огледалото. Той наистина изглеждаше смешен, както седеше гол в леглото с глупаво изражение на лицето, като жаба, попаднала в светлината на лампата.
Беше решила да се премести в Ларсен. Независимо дали Грейди остане жив или не, тя имаше намерение да се заеме с компанията отсега. Между другото, в Ларсен беше Джейк. Той може да си мисли, че всичко между тях е свършено веднъж завинаги, но, по дяволите, тя по-добре знае. Нямаше да спре, докато Джейк сам не застане пред леглото й като просяк, молещ за късче хляб.
— Преминавам на работа в друга област.
Дъб се засмя, стана от леглото и започна да се облича.
— Е, желая ти късмет, но се съмнявам, че в другото ще бъдеш така добра, както в това.
Присила изпъна гръб и го погледна лукаво:
— Радвам се, че се забавляваш днес. Може би няма да ти е толкова весело утре, мистър Абърнати. В утрешната поща ще има писмо от мен до свещеника. В него признавам всичко и особено това, как съм отклонявала от правия път такива като теб.
Дъб замръзна с ръце върху жилетката.
— Не си го направила! — изръмжа той.
Тя се усмихна сладко:
— О, да, направих го. Моля го, разбира се, да прочете молитва за прокълнатата ми душа. Но в същото време съм посочила имена. Твоето оглавява списъка, написано е с главни букви. — Тя отметна глава назад и се изсмя. — Бях добра за следобедно развлечение, но ти не помогна онези диваци да се махнат от главата ми. По-скоро би ме видял да загина, отколкото да се помръднеш. На улицата гледаше сякаш през мен. Е, вече е време ти и другите като теб, лицемерни кучи синове, да си платите за услугите.
— Ти, проклета кучка — извика той.
— Ако ме удариш, ще отида да покажа лично на свещеника белезите. — Думите изскочиха бързо в момента, когато той тръгна към нея с вдигната ръка, готова да я удари. Той отпусна ръката си, но лицето му се изкриви от ярост, а гърдите му тежко се повдигаха, търсейки изход от обзелата го злоба.
С вдървени пръсти той дозакопча палтото си.
— Да не си забравиш шапката и бастуна, скъпи — извика тя сладко, докато той се препъваше към вратата. Смехът й остана да звучи след него, докато затръшваше вратата.
Присила затанцува из стаята. Накрая се тръшна на леглото сред купчината объркани завивки. Трудно ще е да се справят с Мадам Присила Уоткинс.
В този миг за Дъб Абърнати целият свят беше окъпан в червено от ярост, докато си пробиваше път през тълпата в салоните. Очите му светнаха при вида на едно потно лице. Той направи движение с глава, и малко след като излезе от „Райските градини“ беше последван по тротоара от една сянка. Разговорът беше кратък, инструкциите бяха дадени ясно.
Мъжът се върна в салона, а Дъб Абърнати отиде пеш до мястото, където беше оставил кабриолета си. Той се качи и изцъка с език на конете. Подкара в спокойната нощ към къщи, където го чакаше семейството му.
Шугар Далтън се събуди по-рано от обикновено. Още не беше се разсъмнало, когато се размърда с горчив вкус в устата и болка в лявата ръка, която не й даваше да спи.
Уморено седна на ръба на леглото. С разтреперани ръце хвана главата си, превивайки се на две в усилието си да стане от пропадащия дюшек, където беше прекарала години, развличайки толкова много мъже, твърде много, за да знае точния им брой.
Какво беше яла снощи, та й беше така зле? Или по-скоро — кога беше яла за последен път? Като получи обещаната награда, ще я изхарчи за уиски.
Тя се запрепъва надолу по тъмните стълби, решила, че има нужда да излезе навън. Премина през полутъмните стаи и се озова на задната врата.
Почувства студената, влажна роса с босите си крака, докато преминаваше тясната ивица трева между вратата и тоалетната. Повдигна края на роклята си и пристъпи леко. Когато вдигна поглед, викът застина в гърлото й.