— Той не е искал да те нарани, Бенър. Той е мъж и…
— И това обяснява нещата?
— Не, но…
— Не очаквам младоженецът да е девствен като булката. Не съм толкова наивна. Но след като е признал любовта си и ме е поискал за жена, не е ли това обвързващ залог?
— И аз мисля така. Както и повечето жени. Но голямата част от мъжете — не.
— Толкова ли не можеше да се въздържи? Не заслужавах ли това?
— Той не те сравнява с това момиче, Бенър. Очевидно е.
— Аз исках това толкова, колкото и той — обясни тя.
Много майки биха припаднали, ако чуят дъщерите си да казват тези думи. Лидия не помръдна. Тя разбираше сексуалното желание и се надяваше дъщеря й да се наслаждава на тази страна от живота така, както самата тя. Не мислеше, че това е нещо тайно и срамно.
— А ако аз бях отишла при друг мъж? — попита Бенър. — Как би се чувствал Грейди? Би ли ми простил?
Лидия кимна:
— Не. Но така е устроен светът. Мъжете искат да имат своите… приключения. Грейди го хванаха. Той ще си плати. Но ти също ще платиш. Това не е честно — тя потупа Бенър по бузата.
— Дали съм раздразнителна и нетолерантна? Трябва ли да му простя? — Бенър седна и погледна майка си право в очите. — Имал ли е татко други жени, след като те е срещнал?
Лидия си спомни нощта, когато Рос беше помагал на мадам Ла Рю и нейните проститутки с фургона. Той стоя до късно и се върна пиян. Миришеше на парфюма на проститутките. И тогава, и по-късно той се кълнеше, че въпреки че е бил във фургона им не е могъл да извърши това. Лидия му вярваше.
— Рос е имал много жени преди мен, но след като ме срещна — не. Мога да разбера колко си огорчена.
— Предполагам, че Грейди не ме обича така, както татко обича теб.
— Но някой ще те обикне, скъпа.
— Не мисля, мамо — това донесе нов порой от сълзи.
Когато най-после Лидия я остави, Бенър се просна в леглото, гледайки невиждащо тавана. Тя трябваше да погледне на историята безпристрастно. Как се чувствуваше? Наранена или ядосана? Беше ли се разрушила любовта й към Грейди в момента, когато осъзна предателството му? Беше разгневена, че навлече не само на себе си, но и на семейството такъв позор. Хората в Ларсен дълго нямаше да забравят този ден. В човешката природа беше да се интересуват от чуждото нещастие. Нямаше значение, че всички Коулманови бяха невинни. Грейди беше опетнил и тях заедно със себе си.
Тя беше ядосана и това надделя над общото чувство. Повече не искаше този мъж. И страдаше заради родителите си, а не заради него. Сам си го беше постлал. Няма по-вярна поговорка.
Кой знае, може би не беше го обичала толкова, колкото си мислеше. Неговата лъжа не би била разкрита, ако не беше слабият му характер. Тя щеше да остане в опасна неизвестност. Щеше да бъде негова любяща жена завинаги. В това беше сигурна. И заради това избухна гневът й. Дълго лежа така, без дори да забелязва как часовете изтичат, докато в стаята не притъмня и тя разбра, че слънцето е залязло.
Ставайки рязко от леглото, тя си обеща, че няма да се спотайва като грешница. Проклета да е, ако позволи Грейди Шелдън и слуховете да я разстроят. Изми лицето си със студена вода, за да успокои подпухналите си очи.
Облече се в проста памучна рокля и като приглади косата си, слезе долу в кухнята за вечеря. Когато я забелязаха на вратата, разговорите рязко секнаха. Всички очи почтително се обърнаха към нея. Дори децата на Анабет бяха необичайно тихи. Какво очакваха те? Да остане в стаята до края на живота си? Да стане инвалид? Да се скрие зад сиви мрачни дрехи? И да развие мании като някоя съсухрена стара мома?
— Гладна съм — обяви тя.
Всички стояха стихнали като рисунка върху коледна картичка. Сега изведнъж бързо се раздвижиха, помествайки се, за да й направят място на масата. Подадоха чиния и прибори, преместиха пълни купи с ястия към нея. Заговориха необикновено високо. Усмивките им бяха твърде широки, а очите — твърде блеснали.
— Ти ни разказваше за новите си биволи, Хектор — каза Рос толкова гръмко, че бебето на Анабет заплака.
— Ъ-ъ-ъ, да, е аз, ъ-ъ-ъ, аз…
Бедният мистър Дръмънд, помисли си Бенър като наведе глава над чинията. Той беше и без това достатъчно нервен, за да сложат точно него на топа на устата да води нормален разговор. Тя не говори много, но и не държа поглед забит в чинията. Не беше гладна, но се насили да изяде поне половин чиния.
Някой, навярно Мама, се беше погрижил да се свали цялата украса от къщата. Докато пиеха плодовия пунш не беше останал и помен от сватбената наредба. Лидия беше изнесла от стаята изцапаната сватбена рокля и Бенър се надяваше, че вече са я изгорили. Кошниците с цветя липсваха, дворът беше почистен. Лидия й беше казала да не се безпокои за връщането на сватбените подаръци, — тя щяла да поеме тази досадна грижа. Бенър предположи, че вече е започнала, тъй като опакованите кутии не се забелязваха никъде.