— Аз, е, исках да кажа…
— Изплюй камъчето.
— Бях изненадан, че вие двамата се оженихте — избърбори Мика.
— Е, това донякъде е изненадващо и за мен самия — усмихна се Джейк накриво.
— Колко дълго… искам да кажа кога… кога започна това?
Джейк сви рамене:
— Преди известно време.
Той разглеждаше брат си на лунната светлина и живо си спомни себе си на тази възраст. Напоследък Мика също беше усетил горчивия вкус на живота.
— Тя е бременна, Мика. — Той видя как брат му преглътна с труд, но не каза нищо. — Бебето е мое, но не то беше причината да се оженим. Обичам я. Направи ми една услуга — ако чуеш някого да прави забележки по отношение на…
— Нямаше нужда да ме молиш за това, Джейк — каза Мика твърдо. — Ако някой кучи син каже нещо за нея… ще му отрежа езика.
Джейк сложи ръка на рамото на брат си:
— Благодаря. Изглежда, че бъдещето ми ще е свързано с това място. Бенър и аз никога няма да напуснем Плъм Крийк и Ривър Бенд. Няма да мога да използвам онези 160 акра, които ми е приготвил съпругът на Анабет. Защо да не ги припиша на теб?
Мика го зяпна.
— Нима наистина искаш да кажеш това, Джейк?
— Разбира се. Ти си прекарал там повече време, отколкото аз. Ще имам нужда от теб тук, но винаги когато пожелаеш да започнеш самостоятелно, кажи ми и ще го уредя официално.
— О, Господи! Не знам какво да кажа.
— Кажи „лека нощ“. Става късно, а утре ни чака много работа.
— Благодаря, Джейк. — Мика протегна ръка.
— Лека нощ. — Той се насочи към бараката, оставяйки брат си в нежното безмълвие на нощта.
Бенър седеше свита до прозореца и гледаше съпруга си.
Колко пъти беше седяла тук като дете, съзерцавайки звездите, луната, размишлявайки за бъдещето, чудейки се какво й е приготвило то. Колко пъти беше мислила за Джейк Лангстън? Тя се питаше къде е той, какво прави и кога отново ще дойде.
Но никога не си беше представяла, че ще се омъжи за Джейк, че ще го обича. Че ще има дете от него.
Сложи ръка върху корема си. Част от Джейк расте в нея. Тя все още изпитваше смирено благоговение пред това чудо. Тялото й с всеки изминат ден все повече се изпълваше с новия живот. Очевидно, операцията не се беше отразила на бебето. С женската си интуиция тя усещаше, че нейното бебе ще бъде най-здравото и хубаво бебе на света.
Дали ще има тъмни коси като нейните и на баща й? Или ще бъде русо, с къдрави коси като Лангстънови, като Джейк? Тя си представяше сламенокосо момче със светлосини очи да тича по двора, следвайки по петите Джейк. Бенър тържествуваше при тази мисъл. Щеше да бъде чудесно бебе. Тя нямаше търпение да го притисне до себе си, да вдъхне сладката му миризма, да го кърми, да го обича.
Но моментното щастие угасна със същата категоричност, с която пурата очерта огнена дъга в тъмнината и угасна. Джейк… Какво прави той там? Нима предпочита самотата, вместо да бъде в една стая с нея.
Беше странно Джейк да спи в леглото, в което тя преди беше сама. На никого не се струваше неестествено, че сега спят в нейната спалня. На никого, освен на тях двамата. Разговаряха рядко когато оставаха сами.
Той я заварваше най-често в леглото, когато се прибираше от кабинета. Той се отнасяше загрижено към нея, но не си разменяха интимности. Спяха с гръб един към друг, гледаха настрани и избягваха случайните докосвания като непознати.
Една вечер той тихо произнесе името й. Тя се престори, че спи. Усети ръката му в косите си, лекото погалване по рамото, усети горещия му дъх във врата си. Копнееше да се озове в прегръдката му. Тялото й жадуваше за неговото.
Но не можеше да забрави, че той прекарва всеки буден час с Лидия; не можеше да забрави как я беше прегърнал и шепнеше в косата й онази сутрин, когато Рос умря.
О, нищо нередно не се е случило между тях. Бенър дори и не помисляше за това. Джейк знаеше, че Лидия обича Рос с цялото си същество. Той също бе обичал Рос и нямаше да направи нищо, което да нарани Лидия, или да накърни паметта на приятеля му.
Но от това не я болеше по-малко, че Джейк копнее за това, което беше недостижимо. И когато Лидия замина, Джейк беше мрачен, потиснат, ако се съдеше по позата му. С часове го беше гледала Бенър как се взира в тъмнината, сякаш копнеещ да я разкъса, за да види през нея образа на Лидия.
Бедният Джейк. Каква ирония! Беше се оженил за дъщерята часове преди майката, която той всъщност желаеше, да стане достъпна. Как ли проклина сега съдбата.
Бенър се разгневи на съдбата. Тя изигра на нея същия мръсен номер. И това ставаше за втори път!
Е, тя ще сложи край на шегите на провидението. Беше уморена от печалното лице на Джейк. И й призляваше до смърт от неискреността му.