— Свърши ли? — попита той спокойно. Единственият отговор беше дълго подсмъркване с нос. — Ето за какво било всичко. Ти мислиш, че обичам Лидия.
— Да.
— Да, обичам я. Винаги съм я обичал, също както и Рос. Между нас има нещо, което е невъзможно да се обясни. Лидия ми е по-близка отколкото сестрите ми. Когато Рос умря, ние скърбяхме заедно.
— Това не е онази любов, за която говоря, и ти го знаеш.
Той раздразнено потупваше бедра:
— Разбира се, като дете поставях Лидия на пиедестал. Мислех, че е хубава, че е всичко, което трябва да бъде една жена. Тя беше за мен идеал и с години съм си въобразявал, че съм влюбен в нея. Да, и ревнувах, че Рос има такава жена всяка нощ в леглото си. — Той дълбоко пое дъх. — Но аз не съм влюбен в нея сега, Бенър. Не така, както в теб. Никога не съм я обичал така, както теб.
Цялото й тяло потрепера и тя леко въздъхна. Отвори уста да заговори.
— Ти си влюбен в мен?
Той комично вдигна очи към небето.
— Какво си мислиш ти? Още от онази нощ в конюшнята. Защо мислиш, се държах така ужасно през цялото време? Борих се срещу това. Онази нощ се почувствах като посечен и не можех да се отърся от това. Ти беше дете, дъщерята на най-добрите ми приятели. — Той протегна ръка и каза тихо: — Ела!
Тя се устреми към него — булка, в дълга бяла нощница. Той протегна ръце и я придърпа към себе си, притискайки я.
— Бенър… — той вдъхна свежия аромат на слънце от косата й. — Господи, колко беше сладка онзи първи път. Ти ме разтърси. Луд съм по теб оттогава. Вероятно дълго преди това. Вероятно през цялото време, докато си растяла, но аз не си позволявах да го забележа.
— Никога не си ми казвал, че ме обичаш.
— Не съм? — той поклати глава. — Е, казвам го сега. Обичам те, Бенър.
Той притисна устни до нейните и простена.
— Години наред живях като истински гамен. Всичко ми носеше горчилка, защото пораснах твърде бързо — смъртта на Люк, всичко. Предполагам, че някои мъже са ме уважавали, че съм добър каубой, че съм ловък с картите и пистолета, но никой не ме е видял такъв, какъвто съм. Само ти, Бенър.
— Да, аз. Аз видях човека зад тези студени сини очи. — Тя го целуна. — Характерът ти не ме уплаши.
Той се засмя.
— Точно ти споменаваш за характери! Наслаждавах се на борбата помежду ни.
— И аз.
— Бях толкова самотен преди да се появиш. Господи, никога не искам да се повтаря! — Той зарови лице във врата й.
— Ти не би позволил на никого да се приближи до теб. Но сега имаш мен и нашето бебе.
— Предполагам, че ще трябва да започна да разширявам къщата. — Той я отмести, за да може да гледа тялото й. — Още не мога да повярвам.
— Аз усещам как се променям.
— О, така ли? — той плъзна ръце по гърдите й. — Мисля, че си права — каза той като й намигна.
Устните им се срещнаха за друга целувка. Когато се отдръпнаха, Бенър отпусна глава на гърдите му и въздъхна:
— Джейк, толкова те искам…
Той повдигна брадичката й и се взря в премрежените й очи.
— Знаеш ли какво означава това?
— Разбира се. Чух го от…
— Знам, знам. Целуни ме преди да си казала още нещо…
Тя се подчини, повдигна се пръсти и се притисна към пулсиращото му тяло. След въздържанието през последните две седмици, той пулсираше от необходимостта да се облекчи.
— Бенър, скъпа, ако не спрем, ще те обладая тук до оградата.
Очите й проблеснаха и тя се усмихна:
— Можем ли?
Той я плесна:
— Безсрамница! Не и на луна като тази.
— Някой друг път?
Той се усмихна и зъбите му проблеснаха в тъмнината:
— Да, но сега ела. Имам по-добра идея.
Той я взе и я пренесе през двора. Когато тя осъзна, че посоката е конюшнята, засрамено зарови глава в яката му:
— Какво си помисли за мен онази нощ?
— Че си засегнато малко момиче, което търси съчувствие. След това, че си изкушение, което Дяволът ми е изпратил. Или някой Ангел…
Той затвори вратата и ги лъхна мирис на сено. После седна, но ръцете му останаха около кръста й.
— А после? — прошепна тя.
Езикът му целуваше ъгълчетата на устата й.
— После си мислех, че сигурно съм си го въобразил. Защото това беше най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. — Той я притисна по-силно. — Обичай ме, Бенър — прошепна той настойчивата си молба в ухото й.
Паднаха заедно на сеното. Устните им се сляха. Копчетата на нощницата й паднаха под пръстите му. Той плъзна ръка и обхвана гърдата й. Връхчето й беше набъбнало от страст. Мек и влажен, езикът му галеше, докато Бенър си мислеше, че ще умре от удоволствие.