С изключение на необикновено големия брой хора на масата, вечерта с нищо не се отличаваше от коя да е друга пролетна вечер. На Бенър й се струваше, че тя е много по-спокойна от останалите. От време на време тревожно я поглеждаха, сякаш всеки момент очакваха да започне да си скубе косите.
Щом децата се нахраниха, Маринел предложи да ги изведе на разходка. Лий и Мика излязоха, промърморвайки нещо за игра на покер в спалнята на работниците. Мама Лангстън се зае да мие чиниите.
— Ти си стой! — строго заповяда тя на Лидия, която се повдигна от стола. — Ще го свърша за две минути.
Анабет отиде да й помогне. Хектор и Рос обсъждаха проблемите на фермерството. Лидия ги слушаше, загледана в Рос. Джейк кротко си пиеше кафето, гледайки Лидия. Бенър не мислеше за нищо и това беше нормално.
— Мисля да изляза на верандата — каза тя, отмествайки стола си.
— Нека всички да излезем — предложи бързо Лидия. — Там е по-хладно. Джейк, Хектор, вземете си кафетата, ако не сте свършили още.
Когато кухненската работа приключи, Маринел заведе Мама до нейната барачка. Анабет и Хектор тръгнаха да приспиват мрънкащите деца. Бенър пропускаше накъсания разговор край ушите си, но накрая излезе в двора.
— Бенър?
— Просто отивам да се поразходя, татко — каза тя през рамо, забелязала безпокойството в погледа му.
Отиде до оградата, която отделяше едно от жребчетата от пасбището и буйния пролетен храсталак.
— Изглежда, ще бъде много пъргав.
Тя се обърна и видя Лий и Мика, които приближаваха.
— Ще бъде. Не е ли Спартанец баща му?
— Да. Той е един от най-добрите.
— Действително. Страхотен е!
— Вие двамата да обсъждате разплода ли излязохте? А аз си мислех, че покерът е в разгара си.
— Обраха ни — сви рамене Мика и обърна джобовете си. Лунната светлина правеше косата му да изглежда светла, почти като на Джейк. Но не съвсем.
Бенър сложи ръце на хълбоците.
— Кой се хвалеше тия дни, че може да бие всички на карти?
Майк я тупна по брадичката.
— Никога нищо ли не забравяш? — те се опитваха с тези познати закачки да разсеят неудобството. След напускането на църквата на никого не беше лесно да води непринуден разговор.
— За какво всъщност излязохте? — попита Бенър.
Лий погледна Мика, който окуражително му кимна.
— Е, тъкмо искахме да си поговорим с теб за това, което се случи в църквата.
Тя кръстоса ръце върху един от коловете на оградата и се приведе:
— Е, и какво?
— Ами Бенър, Грейди може би не е единственият виновен.
— Какво искаш да кажеш?
Лий преглътна и погледна приятеля си за подкрепа. Той беше изцяло погълнат от понито и никаква помощ от него не можеше да се очаква.
— Искаме да кажем, че, ъ-ъ-ъ, много от момчетата, които познаваш, ъ-ъ-ъ, са били с тази малка курва. Тя можеше да посочи който и да е мъж.
— Да, така е — внезапно се намеси Мика. — Можеше да е всеки от петдесетината момчета в града. Но Шелдън е прекрасна плячка, като се има предвид, че притежава и дъскорезница, и всичко. Разбираш ли?
— Не означава, че детето е негово, само защото е бил с нея. Това се опитваме да ти кажем — подзе Лий колебливо. — Може би това ще те накара да се почувстваш по-добре.
Гърлото на Бенър се сви от вълнение.
— Това, което ме кара да се чувствам по-добре е, че вие двамата се грижите за мен — тя прегърна първо Лий, а след това Мика, който също й отговори несръчно. Той беше не просто каубой, а истински член на семейството. Закачаше се с Бенър, откакто тя започна да носи плитки, но през последните няколко години и той беше забелязал промените в нея, които дори брат й не забелязваше. Мика не беше застрахован от тях, но беше достатъчно умен да пази дистанция. И не защото се плашеше да не предизвика гнева на Лидия или Рос, домогвайки се до Бенър. Тя беше недостъпна за каубоите, към които принадлежеше и той. Това беше неоспорим факт, известен от край време. Имаше много момичета на този свят. Бенър може да е от най-красивите, но за никоя жена не си заслужаваше да пожертва приятелство за цял живот.
— Оценявам това, което се опитвате да направите — каза меко Бенър. — Грейди може и да не е баща на това бебе, но е виновен, че е бил с нея. Още повече, че го призна. Във всеки случай, той ме предаде.
— Да, сигурно е така — съгласи се Мика.
Знаеше, че ако той бе сгоден за Бенър Коулман, би бил достатъчно умен да не рискува да я загуби, независимо от това колко твърда ставаше предницата на панталона му. Той познаваше много глупаци, но този Шелдън се оказа най-големият в околността.