Лий ровеше земята с тока на обувката си.
— Жалко за момчето, хванаха го за нещо, което всички ние… исках да кажа, за нещо, което много други правят. Но в същото време бих му размазал физиономията.
Бенър хвана ръката му.
— Благодаря ти все пак, но недей да го правиш.
Лий обърна глава и се усмихна на сестра си.
— Бенър, отворили са нов галантериен магазин в Тайлър. Сигурно е нещо добро. Аз и Мика мислим да отидем някоя от следващите съботи, веднага щом тези кобили родят жребчетата си. Искаш ли да дойдеш с нас?
— Благодаря. С удоволствие — кимна тя, отправяйки усмивка към двамата.
Те я оставиха, отстъпвайки в тъмнината и приглушения им разговор се долавяше дълго след като сенките ги погълнаха. Тя тръгна обратно към къщи. Спря под ореха и обгърна с очи мирната картина пред себе си. Силуетът на къщата се очертаваше бял в тъмнината. Газените лампи вътре изпращаха през прозорците златисти отблясъци, топли и уютни. Няколко млади лози вече бяха започнали да се катерят по шестте клона, по три от всяка страна на входната врата. От камината в кухнята все още се виеше дим. Нищо не издаваше трагедията, която беше преживяло семейството. Но спокойствието беше измамно.
Когато Рос и Лидия дойдоха за първи път в това имение, те заживяха във фургона на Мозес. Веднага щом стана възможно, Рос построи набързо къщичка, която се състоеше от една кухня и няколко помещения за спане, разделени от малко хол че. Тя беше малка и грубо скована, но Лидия не обръщаше внимание на това. Тя разбираше, че за тях най-важното е първо да укрепят бизнеса си. Бенър беше родена в тази набързо скована къщичка и навърши десет години преди да построят новата къща. Дори за стандартите на град тя имаше великолепна конструкция. На горния етаж се намираха четири спални, въпреки, че Лий най-често спеше вън в бараката. На долния етаж се ширеше голяма гостна и неофициална гостна и дневна, които използваха рядко, тъй като имаше достатъчно място за хранене в голямата кухня. В дъното на къщата, близо до задната врата, беше кабинетът на Рос.
Очите на Бенър се замъглиха от сълзи, когато се потопи в уюта на своя дом. Тя не се беше поколебала да се омъжи и да го напусне, тъй като си мислеше, че отива в къща, изпълнена с повече любов — нейната и на Грейди. Сърцето й се сви от болка за това, което никога нямаше да се осъществи.
Рос и Лидия седяха един до друг на плетения диван. Джейк стоеше в ъгъла на верандата, опрял рамо на колоната. Пламъчето на пурата му хвърляше червеникави отблясъци. Бенър усещаше аромата й както стоеше под дървото. Той изглеждаше толкова самотен там, настрана от двойката на дивана. Докато Бенър гледаше, Рос обгърна с ръце главата на Лидия и я притегли към рамото си. Наведе се и положи нежна целувка върху косата й. Тя го погали по бедрото. Две сълзи се търкулнаха от очите на Бенър. Ето това беше, което искаше тя, за такава любов копнееше! Докосванията, разговорът на погледите, при което останалият свят престава да съществува. Това беше начинът, по който тя мечтаеше да общува с мъжа си. Разочарованието й беше толкова дълбоко, че изпита болка от него. Отчаянието я разтърси. Безнадеждността я обгръщаше като покров. Бързо напусна скриващата я сянка и се изкачи по стълбите на преддверието. Набързо пожела лека нощ и се запъти към стаята си. Приближи се до куфара, където държеше част от чеиза си и извади нощницата, специално приготвена за сватбената нощ. Чувстваше нужда да го направи, макар че с това си причиняваше болка. Нощницата беше от прозрачно-бяла батиста с оголен врат и дълги ръкави, стегнати в китките. Деколтето беше украсено с бродирани жълти рози, поръбено с тясна дантела. Семпла, елегантна и съблазняваща. Когато я облече върху голото си тяло, фигурата й се очерта под тънката материя. Отиде в леглото си сама.
Това, което тази нощ трябваше, но нямаше да стане, не й даваше покой. Тя лежеше в леглото и се чувстваше по-чужда и самотна, отколкото когато и да било. Всеки си имаше някого в тази нощ. При Мама Лангстън се бяха събрали децата и внуците й. Рос и Лидия имаха себе си. Лий и Мика бяха свързани с приятелство. Дори Маринел имаше книгите за компания.
Единствено булката беше сама. Тя чу как родителите й се качват и затварят вратата след себе си. Сърцето й болезнено се сви. Това не беше справедливо. Тя беше измамена. Защото Грейди не можеше да я обича с такава любов, каквато имаха родителите й. Той ли правеше изключение от правилата или те? Тялото й копнееше за това, за което в съзнанието си беше вече готова. Тя мечтаеше за топлината на друго тяло до себе си. За мъжко тяло. За мъжки ръце, обвити около нея, докосващи нежно. За мъж, който да я обича. Сърцето й плачеше да се слее с друго сърце. Неспокойна, тя повдигна леката материя и отиде до прозореца. Ветрецът разхлади лицето й, но не и страстта в нея. Нощта беше красива, окъпана в сребърния блясък на луната. Звездите блещукаха върху тъмното небе. Детелините от пасището изпращаха своя аромат. Всички сетива на момичето бяха отправени към природата.