Вероятно се бе преоблякъл веднага след като се върнаха от църквата. Той беше все още в това, което беше носил на вечеря — мека памучна риза в бледосиньо и джинси. Обувките му бяха стари и ожулени. Имаше изтъркано червено шалче около врата. Той не носеше кобура със своя колт, нито кожените кании, които беше забелязала. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. Бенър забеляза колко гъвкави са мускулите му когато се движи. Кожата му беше силно загоряла, покрита с фини руси косъмчета, които блестяха на светлината на фенера. Ръцете му се движеха ловко, но успокоително, докато преглеждаше наранения крак. Пръстите му бяха дълги и тънки, но силата им личеше докато ги свиваше и разпускаше около нараненото копито. Гледайки ловкия масаж, Бенър усети в стомаха ново, непознато преобръщане. Тя не беше забелязвала такава открита, зряла мъжественост в него. Любопитството й беше неоправдано, доколкото цял живот беше заобиколена от мъже. Рос, Лий и Мика, работниците в ранчото. Но тя никога не ги беше изучавала така, както сега изучаваше Джейк. Нито си мислеше, че щеше да бъде впечатлена, ако го бе сторила. Той беше мъжествен по начин, който спираше дъха й. Грубата му мъжественост леко я плашеше. Но странното беше, че по някакъв начин привличаше нейната женска природа. Това я накара да заговори преди да се е измъкнала незабелязано от конюшнята и после цял живот да се чуди какво ли щеше да й донесе тази нощ, ако имаше смелостта да остане. Можеше да има много неща, за които да съжалява през този ден, но нерешителността да действа, когато почувства необходимост, нямаше да е между тях.
— Как е конят ти?
Джейк вдигна глава.
— За Бога, момиче! Не знаеш ли друго, освен да се промъкваш така при хората? Почти те взехме за призрак със Сторми.
Той се вгледа в босите крака и ръба на нощницата, които се виждаха под дългите ресни на шала. Тя беше скръстила ръце, увита в шала си като индианец в одеялото си.
— Каква работа имаш да се разхождаш наоколо? Мислех, че всички са вече в леглата си.
Очите му наистина бяха невероятно сини. Защо не им беше обръщала внимание преди? И ако някой беше попитал какъв цвят са те, тя автоматично щеше да отговори „сини“. Но тази нощ те сякаш светеха право в нейните, докато я гледаше приклекнал на пода.
Цветовете ясно се открояваха. Бялото беше съвсем бяло. Сините ириси грееха лазурни като небето по време на късен листопад. Зениците приличаха на ебонити, в които се отразяваше нейния образ. За първи път тя забеляза, че миглите му са тъмни в основата си, а извитите краища — избледнели от слънцето. Бяха интересни очи и тя имаше желание да се вглежда в тях и да ги изучава без той да знае. Но не можеше. Той я гледаше очаквателно, надявайки се тя да обясни защо не е кротко завита в леглото си.
— Не мога да заспя — внезапно засрамена, тя наведе глава.
— А — каза Джейк, изправяйки се в цял ръст и потривайки Сторми по гърба. Той потопи ръцете си в леген с вода, изми се, избърса ръцете си с кърпа. — Е, разбираемо е. След това, което стана днес.
Бенър вдигна глава и го погледна. Каквото и да се канеше да каже той, то беше моментално пренебрегнато сякаш току-що го бяха ударили в зъбите.
— Ъ-ъ-ъ — забърка се той. Погледът му се плъзна по лицето й, после с мъка го отмести и премигна. Беше забелязал облеклото й. — Можеш да си навлечеш неприятности, ако се разхождаш в тъмното така.
Тонът му беше малко сърдит.