— Така ли?
Лицето на Джейк придоби израз на дълбоко изумление. Устните му леко се разтвориха, но той веднага ги стисна в строга черта.
— Да, можеш да си сигурна, по дяволите! Ела, ще те придружа до къщата.
Той посегна да хване ръката й, но тя я отмести и я прокара по гърба на Сторми.
— Не ми каза как е Сторми.
— Отлично.
— Наистина ли?
— Ще трябва да пазим копитото няколко дни и това е всичко. Хайде сега…
— Какво му е? Това, което стана с Епъл Джек?
— Епъл Джек? — повтори Джейк. Лицето му се озари от спонтанна усмивка. — Той беше истинско пони, нали? Той знаеше какво искам от него още преди да го пришпоря с крака. Обичах да казвам, че мога да спя по цял ден върху седлото, без Епъл Джек да изгуби пътя. Той беше дяволски добър кон. Но стъпи в дупка на прерийни кучета и си счупи крака. Наложи се да го застрелям. — Той наклони настрана блестящата си глава. — Как се сети за Епъл Джек?
— Сетих се — тя все още галеше с ръка бляскавата червеникава козина на Сторми. Както всички каубои, Джейк се грижеше повече за своя кон, отколкото за себе си.
Неизвестно защо Джейк не можеше да свали поглед от ръката, галеща широкия гръб на Сторми. Шалът й се беше спуснал към лакътя. Ръкавът на нощницата беше прозрачен и той можеше да види очертанията на ръката й през него.
— Когато бях на дванадесет години ти дойде да ни видиш. Беше прескочил за няколко дни и си отиваше този ден следобед. Мама беше приготвила царевичен хляб, печено пиле и ябълков пай. Всички любими ястия. Но аз не ядох нищо. Бях сърдита, че си отиваш отново, въпреки че татко те молеше да останеш. Татко ми каза да се изправя и да се държа прилично или да напусна масата. Аз си отидох в стаята нацупена и отказах да кажа довиждане. От прозореца гледах как яздиш, излизайки от двора.
Тя се обърна към него, а после погледна коня.
— Но не можах да издържа. Хукнах по стълбите да те настигна. Гоних те до пътя край реката и те виках, докато ти най-после ме чу и задържа коня. Когато те настигнах, ти ме вдигна на Епъл Джек и ме прегърна. Каза ми да не плача, защото ще дойдеш пак за Коледа — очите й, стоплени от чист смарагдов блясък, го погледнаха с укор. — Но не дойде!
— Сигурно нещо се е случило, Бенър.
— Ти не дойде в продължение на две години.
Едва сега тя осъзна значението на този ден за своето юношество. След като той беше заминал, тя лежа дълго в леглото си и горчиво плака. Беше разбрала интуитивно, че ще измине много време преди да го види отново и това късаше сърцето й.
Трябваше да е хлътнала по него. Той беше висок и хубав. Галантен и вълнуващ, пълен с чудесни истории за разказване. Той я дразнеше, но не по този неприятен начин, по който я дразнеха Лий и Мика. Неговите закачки я караха да се чувства голяма.
Тя вдигна глава, направи смела стъпка така, че краят на нощницата докосна върха на обувките му.
— Ти позволи да пояздя с теб Епъл Джек. Това беше специално сбогуване, защото останалите от семейството не се тълпяха наоколо. Имах те само за себе си.
Тя улови погледа му. Отметна глава назад и тъмен облак коса се разсипа по раменете и гърдите й.
— Тогава ти ме целуна.
Това беше братска целувка по бузата, но тя никога не я забрави. При тези тихо прошепнати думи Джейк подскочи като ударен. Той грубо изви ръката й със силните си пръсти и я избута към вратата.
— Време е да отиваш в леглото. Имаш нужда от един хубав сън.
Тя нарочно затътри крака след забързаните му стъпки.
— Къде се каниш да спиш? В бараката?
— Не, искам да наглеждам Сторми още една нощ. Ще спя, както и снощи тук, в конюшнята.
— Няма да е твърде удобно — каза тя, освобождавайки ръката си от него.
— Добре ми е, Бенър. Хайде сега…
— Къде спиш? Имаш ли някакви постелки?
— Постелки ли? — той почти викаше, но не можеше да разбере какво го дразни. — Говориш с човек, прекарал повече нощи навън, на земята, отколкото в легло.
— Е, това не значи, че трябва да спиш така, когато не е необходимо — възрази му тя с твърдост, подобна на неговата.
Преди да успее да я спре, тя се завъртя и провери всички прегради докато намери багажа му. Погледна го с ръце на хълбоците.
— Джейк Лангстън, какво ще си помислят хората, ако разберат, че Коулманови от Ривър Бенд карат гостите си да спят като конете?
При движението шалът се разтвори на гърдите й. Пред него се разкри бродираното деколте на нощницата, както и това, което беше под нея. Тя почти изпусна нервите си и събра шала, готова да побегне, но не се помръдна от мястото си, давайки си вид, че е ядосана от него.
— Добре, Бенър — каза той кратко. Мускулите на челюстта му бяха стегнати. — Ако сега си отидеш оттук, ще легна в това легло така, както си е.