— Не, няма! Или поне не докато не го направя по-удобно. Подай ми няколко одеяла. Те са чисти. В края на краищата, мога да ги постеля под твоето.
Той нетърпеливо прокара ръка през косата си преди да тръгне за одеялата. Като ги донесе, подаде й ги и нервно каза:
— Побързай! Късно е и ти не трябва да бъдеш тук.
Без да обръща внимание на навъсеното му изражение, боейки се да помисли какво означава, тя захвърли настрана неговото одеяло и с повече движения от необходимото разгъна във въздуха първото одеяло преди да го постеле върху сеното. После повтори същото с останалите три преди да сложи неговото върху тях и коленичи да изпъне гънките. Дори да беше забелязала, че шалът й се бе смъкнал от едното рамо заедно с ръкава на нощницата, тя не направи никакво движение, за да го оправи. Гърдите й се движеха под прозрачната тъкан и тя можеше да усети тяхната тежест. Когато протягаше ръце, приготвяйки постелята му със затисната с колене и силно опъната дреха, тя почувства нежната ласка на батистата върху зърната си. Бледата светлина от фенера разхубавяваше кожата й. Тя ли пораждаше тези сенки? Беше ли забелязал Джейк, че тя не е вече дванадесетгодишно момиче с размазано от сълзи лице? Събирайки цялата си смелост, тя стана и го погледна.
— Е, така е много по-добре!
Джейк изтри длани в панталоните с. Бръчиците около устата му личаха. Една вена пулсираше на слепоочието му.
— Да, така е много по-добре. А сега, лека нощ, Бенър. Той рязко се обърна и започна да подрежда нещата от торбата си върху един сандък, служещ за шкаф.
— Но на мене не ми се спи.
— При всички случаи отиваш в леглото.
— Не искам.
— Но аз искам.
— Защо?
— Защото не трябва да бъдеш тука по… в този вид.
— Защо?
— Защото.
Той се изгърби като при самозащита. Движенията му бяха бързи и несръчни. Отне му доста време, докато подреди принадлежностите си върху тесния шкаф.
— Джейк?
Той изпъшка в отговор.
— Джейк, погледни ме!
Ръцете му прекъснаха ненужните движения и застанаха за момент върху сандъка. Бенър видя как гръдният му кош се повдига при дълбокото вдишване. След това той се обърна. Не погледна към нея, а се втренчи в пространството над главата й. Тя здраво стисна ръцете си, привличани сякаш от много силен магнит. Стоеше твърдо изправена, със силно притиснати един до друг крака.
— Джейк, искам да ме любиш!
Секундите течаха в тишината. Въздухът се сгъсти от напрежение, неизказани мисли, удари на сърцата. Никой от тях не помръдна. Най-накрая един от конете изпръхтя. Джейк погледна нататък, а след това забоде поглед в краката си, поклащайки единия на пета и разглеждайки обувката си, сякаш не я беше виждал преди. Той пъхна ръце в джобовете на панталона си, но бързо ги извади, сякаш беше докоснал нещо горещо, и скръсти ръце. Погледна към реда ясли и след това вдигна поглед към мигащата светлина на фенера. Най-после очите му се върнаха към Бенър.
— Мисля, че най-добре ще направиш ако си тръгнеш веднага и забравиш, че изобщо си го казвала.
Тя поклати глава преди още той да завърши.
— Не, казах го. И това е, което искам. Затова съм дошла. Моля те, Джейк, люби ме.
Той нежно се усмихна, малко поуспокоен и поклати глава.
— Бенър, любима, скъпа, не искам да ти се смея, но…
— Да не си посмял да ми се смееш! — каза тя остро. — Бог е свидетел, че всички тази нощ в града правят това.
Усмивката, която тя би могла да приеме като израз на желание, изчезна от лицето на Джейк.
— Никога не бих ти се присмял. Но това, което предлагаш, е наистина смешно и ти го знаеш.
— Защо?
— Защо? — той се намръщи, защото въпросът му беше стреснал няколко коня. Джейк им даде време да се поуспокоят и понижи глас до пресипнал шепот.
— Това е смешно. Аз съм… Ние сме… ти си… ти си твърде млада.
— Достатъчно съм голяма, за да се омъжа.
— Но не и за мен! Бенър, аз съм два пъти по-възрастен от теб.
Тя не обърна внимание на аргумента му.
— Тази нощ трябваше да бъда булка, Джейк, да позная мъжката любов. Бях лишена от това. Помогни ми. Нуждая се от теб. Направи го за мен.
— Не мога — въздъхна той.
— Можеш!
— Не мога.
— Правиш го през цялото време!
— Ужасни думи за една млада дама.
— Но е истина. Нали? Чувала съм мъжете да говорят за твоите подвизи.
Той строго посочи с пръст към нея.
— Бенър, веднага спри тези мръсни приказки. Отивай в леглото или така ще те нашляпам отзад…
— Престани да ми говориш като че ли съм дете.
— За мене си.
Тя дръпна шала от раменете си и той се смъкна в сеното с тихо шумолене.
— Погледни ме, Джейк. Вече не съм малко момиче. Аз съм жена.