— О, Исусе!
Вътрешностите му се обърнаха. Е, добре, тя беше жена. Красива, привлекателна жена. Това беше факт, който той напразно се опитваше да отхвърли, но тялото му го беше забелязало. Кога бе престанала да бъде скъпата малка Бенър? Кога беше престанала да бъде скъпата дъщеря на най-добрите му приятели? Кога беше израснала от момиченце с остри лакти и рамене и объркани плитки до тази нежна женственост? От момичешка слабост до крехка мекота и закръглена съблазнителност. Беше ли ставало постепенно през годините, когато не я беше виждал, или се беше случило в последните двадесет секунди?
Косите й бяха черни като нощта и се спускаха на меки къдрици около продълговатото лице. Мъжките ръце можеха да се загубят в такава коса. Джейк си представи как я навива около пръстите си, как я усеща върху лицето си, върху устните си, върху корема си.
Винаги беше знаел, че тя е хубаво дете, но сега към него не гледаше дете с кадифени очи и уста, за която той внезапно си помисли, че ще умре, ако не я опита. Лицето й беше чувствено и предизвикателно. То би могло да принадлежи на жена без морал, жена, която знае как да се държи с мъжете и какво да направи, за да ги възбуди. Но лицето принадлежеше на едно сладко невинно момиче, което той познаваше от малко и това беше една от най-жестоките шеги, които Господ можеше да си направи с него. Очите й бяха достатъчно огнени, за да пазят чистотата й от насилие. С извиващите се над тях тъмни вежди, заобиколени от твърди, черни ресници, те бяха твърде дръзки, твърде интригуващи и приканващи. Нейната честност и откритост бяха опасни.
Един поглед към чувствената й уста беше достатъчен да изкара всеки мъж извън границите на приетото. Кой можеше да си помисли, че такава стара дружба като тяхната можеше да предложи такова изпитание. Облачето от лунички около носа й придаваше предизвикателен вид. Кожата изглеждаше като сатен и мека като прясно мляко. Той не дръзна да си представи какъв би бил вкусът й. Тя ухаеше така, сякаш току-що бе изкъпана със сапун, дъхащ на цветя. Искаше му се да зарови лицето си в този букет.
Тя беше гола под прозрачната девствена нощница. За него беше грях дори да си помисли за голото тяло на Бенър Коулман. Изобщо не се съмняваше, че Рос би застрелял всеки, който би допуснал такава мисъл. Но кой мъж с биещо сърце и дишащи гърди би могъл да не мечтае за това стройно тяло, очертало се под мекия плат, кой не би пожелал да го обгърне със своето? Кой мъж би могъл да остане сляп за пълнотата на гърдите й, докосвани от дрехата всеки път, когато тя си поемаше дъх? И, по дяволите, след като той можеше да види тъмните кръгчета на тях…?
О, Господи! За стройните крака и тази тъмна сянка между бедрата й той дори не можеше да мисли — или би полудял, или би направил нещо, за което можеше да бъде обесен. Но привличането идваше не само от предизвикателното й лице и съблазнителното тяло. Душата й първа грабваше мъжкото въображение. За нея беше безумие да се моли да бъде обладана от някого, който имаше достатъчно смелост да опита. Пламенната й натура беше предизвикателство, което всеки мъж, който знае цената си би искал да опита. Ако не да я прекърши, то поне да я подчини на волята си. Това олицетворение на женствеността беше дошло при него и със смелост, от която той само можеше да се възхищава, беше поискала да вземе девствеността й.
Но независимо колко съблазнителна изглеждаше тази мисъл, той я отхвърли. Обичаше я заради самата нея. Не можеше да пожертва двадесетгодишно приятелство заради двадесетминутно удоволствие. Той ругаеше себе си, че не взе една от проститутките на Присила. Тогава тялото му нямаше да е толкова гладно. Би било по-лесно да каже „не“ на Бенър. Джейк изобщо не се съмняваше в отговора си. Той трябваше да я отпрати. Но внимателно. Без да рискува да я нарани. И без да нанася на гордостта й още един удар.
— Знам, че си жена, Бенър. Аз съм шокиран като виждам каква истинска жена си станала.
— Тогава, люби ме.
— Не. Това само ще влоши нещата. Тази нощ ти си наранена, чувстваш се отхвърлена заради друга жена. Разбирам го. Ти си отчаяна. Това е естествена реакция на стореното от Шелдън. Сега се опитваш да възстановиш наранената си гордост. Този кучи син те обиди и ти искаш да си върнеш самочувствието, но не това е начинът.
— Това е — упорстваше тя.
Той поклати глава. Пристъпи напред и постави ръце на раменете й. Това беше рискован жест, но той чувстваше, че е длъжен да го направи. Необходимо беше да убеди себе си, че може да я докосва и да мисли за нея по начин, по който мислеше и преди. Трябваше да убеди и нея, че така я приема.
— Бенър, нека да не говорим повече за това. Моля те да се върнеш вкъщи. Утре сутринта нещата ще изглеждат различни. Обещавам ти. Ще отидем заедно да яздим и…