— Аз и ти сме точно това, от което всеки от нас се нуждае. Нека си дадем радост и любов тази нощ, Джейк.
Нежните й докосвания го бяха събудили от забравата, в която беше потънал. Те придаваха смисъл на думите й. Той я обгърна с ръце и я придърпа към себе си. Зарови лице в косите й, толкова приличащи на косите на Лидия и въздъхна, когато тялото й се изви под неговото.
— Не можем да направим това, Бенър.
— Можем.
— Аз съм последното нещо, от което се нуждаеш.
— Ти си единственият, от когото мога да поискам това.
— Ти си девствена.
— Да.
— Ще те нараня.
— Не можеш.
— Ще съжаляваш за това после.
— Ще съжалявам повече, ако не го направиш. — Устните й докоснаха шията му там, където ризата се разтваряше. Кожата му беше топла. Той трепна и я стисна леко за раменете.
— Това е грях.
— Как би могло да бъде грях? Ти целуваше драскотините и белезите ми, за да ми минат. Целуни ме сега, Джейк. Махни тази ужасна болка от мен. Дори ако трябва да си представиш, че това е майка ми.
Устата му срещна нейната преди тя да е довършила думите си. Нежно докосване на устните. Размяна на дихание. Мекота. Но наелектризираща. И още веднъж, този път по-дълго. След това той притисна устни към нейните и ги задържа там. Ръцете й нежно се обвиха около врата му. Той чувстваше връхчетата на гърдите й и почти забрави, че не трябва да бърза. Устата му жадно се движеше върху нейната и я притисна, когато устните й не се разтвориха. Той проникна с език вътре.
Тя рязко пое дъх. Усети тласък в тялото си, което се изпъна и се притисна в неговото така, сякаш някой я беше дръпнал рязко за главата.
Той се загуби. Безнадеждно се загуби в нея, във вкуса й, в аромата й, в мекотата й. Секунди по-късно те паднаха върху леглото от сено.
— Бенър, Бенър — дишането му беше неравномерно. — Спри това. Не мога сега. Това не трябва да става.
— Моля те, Джейк. Люби ме.
Когато той смъкна нощницата от рамото й и докосна шията й с отворена уста, всичките му възражения бяха поразени като мишени на стрелбище. Плъзна ръка между телата им, отстранявайки дрехите. Голата й кожа погали неговата. Той беше погълнат от женственост.
Мека и отдаваща се женска плът. Пътят към ада е постлан с коприна.
— О, Боже, о, Боже, помогни ми да не правя това — молеше се той.
Но Господ изглежда беше зает и не чу трескавата молитва на Джейк Лангстън.
Той лежеше по гръб втренчен в тавана и слушаше тихото й хлипане. Обърна глава към нея и сложи ръка на рамото й.
— Бенър — името го задави.
Тя лежеше на една страна, с лице отвърнато от него. При докосването му се сви на кълбо и притисна с ръцете лицето си. Джейк седна и погледна към нея, наричайки се с всички гадни имена, които можеше да измисли. Изправи се, закопча панталона си и излезе от конюшнята, за да й даде време да остане сама, от което вероятно се нуждаеше.
Бенър го чу да излиза. Тя се обърна по гръб и затърка очите си, докато изсъхнаха. Седна, опирайки се бавно на лакти, като спря за момент да си поеме дъх. С треперещи ръце приглади косата си, в която се бяха заплели сламки. Вдигна шала, изтръска го, уви го около себе си и се помъчи да стане. Ръцете й изтриха нов порой сълзи, когато забеляза кървавото петно на одеялото. Виеше й се свят от унижение. Тя се опря на стената, опитвайки се да възстанови равновесието си преди да започне дългия път към вратата. Хладният въздух навън поуспокои пламналата й кожа. Но облекчението беше временно. С крайчеца на окото си забеляза движение и погледна нататък в сянката. Джейк се беше подпрял на стената на конюшнята. Веднага щом я видя, той напусна прикритието си и колебливо пристъпи.
— Бенър?
Той се взираше в разстроените й черти, подчертавани от слабата светлина. Видя призрачното изражение на очите й и сълзите, блестящи в тях. Влажните следи по бледите й бузи показваха, че тя не можеше да ги задържи. Устните й бяха напукани и подпухнали. Тя притисна шала към себе си, сякаш се страхуваше, че той може да го смъкне и да я вземе отново.
Обърна се бързо и изтича към къщата, изчезвайки в сенките на преддверието.
Джейк се отпусна. Главата му се блъсна в бялата стена и той отправи злобен поглед към небето.
Лайно.
IV ГЛАВА
Бенър мислеше, че вчерашният ден е най-лошият в живота й. Но се излъга. Оказа се днешният. Днес тя трябваше да презира не само Грейди Шелдън, но също и себе си заради снощния позор. Обръщайки тялото си, сякаш разкъсвано от болка във вътрешностите, тя легна и сви колене към гърдите си. Какво я беше накарало да стори това? Мотивите й бяха ясни. Тя си мислеше, че тази драстична крачка ще я освободи от отчаянието. Джейк беше прав. Това само задълбочи срама й.