Выбрать главу

— Не мога да остана — каза той на Рос.

— Бих искал да го обсъдим преди да вземеш окончателно решение.

— Както искаш. Пилеем твоето време, а не моето.

— Малко кафе?

— Не, благодаря.

— Уиски?

— Не — ухили се Джейк. — Какво се опитваш? Да ме подкупиш?

Рос също се засмя.

— Ако това ще те накара да останеш. Знаеш, че искам да работя с теб още от времето, когато пристигнахме в Джеферсън и се разпиляхме.

— Тогава беше невъзможно заради нашите. Сега също.

— По дяволите, защо? — Рос удари с юмрук по бюрото. — Имаш ли друга работа, която да те чака. Каза, че си напуснал Пенхиндъл.

— Да.

— Тогава?

— Ще намеря нещо друго.

— Защо, когато аз ти предлагам работа направо тук? Страхотна работа.

Рос стана и заобиколи бюрото. Като се изключат сребърните нишки в тъмната му коса, той си беше останал същият човек, от когото Джейк винаги се бе възхищавал. Стомахът му се присви от нов спазъм на отвращение. Ако знаеше Рос какво беше направил с Бенър, сега би го погребал, вместо да го моли да остане.

— Искам да станеш управител в ранчото на Бенър. Отвъд реката.

Главата на Джейк трепна при споменаването на името й.

— Ранчото на Бенър? Какво ранчо?

Рос беше окуражен от внезапния интерес на Джейк.

— Отделих малко земя за двамата — за Лий и Бенър, преди няколко години. Взех я евтино, парцел по парцел на различни места. В по-голямата си част е необработена. Щях да дам на Бенър и Грейди нейния дял като сватбен подарък. — Зелените му очи забележимо се втвърдиха. — Да знаеш как исках да убия това копеле вчера.

— Знам. И аз усетих същото.

Джейк беше видял Рос вбесен. Той знаеше достатъчно за миналото му, за да е уверен, че Рос може да бъде смъртно опасен… в буквалния смисъл. Джейк не се съмняваше, че Рос е способен да убие и беше благодарен на провидението, че го предпази от убийството на Шелдън. Това нямаше да донесе нищо повече от нови неприятности на семейството.

— Бих убил всеки, който стори нещо на Бенър — казваше Рос. — Шелдън практически не ме удовлетворяваше за съпруг на Бенър, но си мислех, че всеки баща счита, че няма мъж достатъчно добър за дъщеря му. Мислех си, че това е безопасен избор. В нищо не мога да упрекна Шелдън. Откакто тя порасна достатъчно и взе да привлича вниманието на мъжете, все се страхувах, че някой недодялан каубой ще се появи и тя ще си изгуби ума по него.

— Имаше право да се боиш от това.

— Той щеше да се ожени за нея и нямаше да й донесе нищо освен деца и нещастия, докато изхарчи парите ми по проститутки, хазарт и пиене.

Джейк се усмихна мрачно.

— Шелдън поне имаше свой бизнес и положение в обществото. Не се безпокоях за морала му. — Той изруга мръсно. — Това показва колко зле познавам хората.

— Все пак — продължи той, прокарвайки пръсти през косата си, сякаш за да изтрие мислите за Грейди Шелдън — построихме малка къща за нея и Грейди на онази земя. Бенър вече му беше съобщила, че не иска да се мести в града. Сега Лидия ми каза, че тя въпреки всичко иска да отиде да живее в тази къща и да създаде ранчо. Без Грейди. Сама.

Джейк нервно прекъсна обясненията на Рос.

— Това е лудост. Тя не може да го направи.

Рос само изпъшка, с което искаше да каже, че никой не може да й обясни това.

— Обещах й конюшня и двойка коне за начало, но тя иска да опита с отглеждане на биволи на едно от по-малко богатите пасища.

— Какво, по дяволите, разбира тя от добитък?

— Абсолютно нищо. Аз също не разбирам повече от това как трябва да е сготвен бифтека ми. — Очите му пронизаха Джейк, — но ти разбираш. Това е най-добрият участък от имението, Джейк. Можеш да направиш чудеса с него.

Всеки друг път Джейк би подскочил при такъв шанс. Той би бил в стихията си. Би могъл да управлява ранчото както си знае. Господи, какво изкушение — като зрял плод, готов да бъде откъснат. Но беше невъзможно да приеме, така, че нямаше нужда да спорят.

Той стана и отиде до прозореца, пъхайки ръце с дланите навън в задните джобове на джинсите си.

— Съжалявам, Рос, не мога.

— Изтъкни, по дяволите, поне една нормална причина защо.

— Бенър — каза Джейк като се обърна. Тя би побесняла, ако чуеше разговора им. Той беше сигурен, че тя не иска и помен от него, а какво остава за това да види как нейният прелъстител управлява ранчото й. — Тя ще иска да си наеме собствен управител. Сигурно вече си е набелязала някого.