Рос се подсмихна приятелски.
— Може и да е така, но факт е, че собствеността е още моя. Не мисля, че тя би искала да си играе, още повече, че Лидия ми каза, че бърза да се премести. Но — каза той, сочейки с пръст тавана — ще види земята друг път, ако си мисли, че ще я оставя да си живее там сама и да си управлява ранчото. Първо, това физически не е възможно. Бенър е амбициозно момиче, но не е по силите й да върши тази работа. Никоя жена няма да се справи.
— Можеш да наемеш работници.
Рос сви вежди.
— Каубои, които само чакат да сложат лапи на дъщеря ми?
Джейк бързо се обърна към прозореца.
— Ъхъ. Когато всички чуят за вчера, ще плъзнат слухове. Знаеш как говорят мъжете за жените. Ще считат, че Бенър толкова е възбудила Шелдън, че той е бил докаран до нуждата да потърси някоя като оная кучка Бърнс.
— Тя е красива млада жена, Рос — каза внимателно Джейк. — Може би ще са прави.
— Може би — изръмжа Рос. — Но ние сме я възпитавали правилно. Тя не го е възбудила над точката на скъсване нарочно, кълна се. И ако му се е втвърдявал понякога, би могъл и да потърпи. Във всеки случай, не искам тълпа от каубои, които се наемат само за да й хвърлят поглед. Това ще я безпокои още дълго. Лидия и аз адски се тревожим. Точно сега е много уязвима. Тя ще се опитва да възвърне самочувствието си. Някой нещастен каубой може да се появи и да използва това. Ще го убия на място, но това сигурно би я съсипало.
Родителите й я познаваха добре. Джейк сви юмруци на перваза. Искаше му се да разбие с тях стъклото, да си причини болка, да си наложи напълно заслужено наказание. Вината горчеше като жлъчна отрова в гърлото му. Тя не го оставяше, разяждаше го подобно язва. Той изпитваше болка от нея и Рос неволно я засили повече.
— Ти си единственият човек, на когото ние с Лидия можем да се доверим, Джейк. Моля те, направи това за нас. Приеми работата. Това би било чудесно за Бенър и за теб.
Джейк стоеше със затворени очи, желаейки да може да затвори и ушите си. Накрая бавно се обърна. Той се взира дълго в пода под краката си преди да каже:
— Не мога, Рос. Съжалявам.
— Сто и петдесет долара на месец.
Това беше съдба.
— Не става въпрос за парите.
— Тогава за какво?
— Не мога да стоя на едно място. Аз съм скитник.
— Това са глупости.
Джейк се усмихна унило.
— Сигурно. Пълен съм с тях. Ти не искаш стар нехранимайко като мен да управлява ранчото на Бенър, нали?
— Не, искам, по дяволите. Ти си най-добрият коняр, когото съм срещал, след мен, разбира се — той се ухили самодоволно преди отново да стане сериозен. — Не мога ли да променя решението ти?
Джейк поклати глава.
— Помисли си още докато си тук.
Джейк взе шапката си и се запъти към вратата. Беше я дръпнал вече, когато Рос го спря:
— Джейк?
— Да?
— Дори и аз да приема отказа ти, Лидия не би го приела, а знаеш каква е, когато си науми нещо.
Намери го да лови риба на брега на реката още същия следобед. Без да поздрави, тя се отпусна на тревата до него.
— Хвана ли нещо?
Очевидно не беше. И също така беше очевидно, че не го е грижа за това.
— Случайно ли си тук? — попита той с пура между зъбите.
Бяха поне на половин миля от къщата. Тя му се усмихна точно като двадесетгодишната жена, която за пръв път бе грабнала юношеското му сърце.
— Мама ми каза къде си.
— А тя откъде знае? Нейната способност да ме открива точно когато не искам, е страхотна. Веднъж ме намери, когато оправях Присила Уоткинс в потока. Мислех, че ще ме скалпира. Тогава бях на шестнадесет години — той издуха облаче синкав дим. — Сега съм на тридесет и шест, а тя все още се бърка в работите ми.
— Тя те обича.
— Знам — отвърна той загрижено. — Това е ужасно. Отидох при нея за обяд. Всички бяхме там. Мама, Анабет и челядта й, Маринел и Мика. Но и толкова много от нас липсваха. Татко, бебетата, които никога не пораснаха, Атланта и Самюъл, Люк — Джейк се загледа във водата.
— Той все още ми липсва, Лидия.
Тя сложи ръката си върху неговата.
— Винаги ще ти липсва, Буба.
Той поклати глава и се засмя леко.
— Толкова отдавна беше. Но има дни, когато ми се струва, че чувам смеха му. Знаеш ли, понякога се хващам, че се оглеждам да го видя.
— Старият Мозес ми липсва по същия начин. Чернокожият мъж беше присъединил силите си към тях, когато керванът се разпадна. Неговият работодател, Уинстън Хил, беше убит и той нямаше къде да отиде.
Мозес беше приятел и защитник на Лидия по време на онези първи тежки седмици на женитбата им с Рос. Когато се установиха на земята и Рос беше зает със строежа на къщата, а тя с Лий, помощта му беше неоценима. Тя още го считаше за един от най-скъпите си приятели.