— В деня, когато го погребвахме си спомних как носеше тялото на Люк между фургоните. И как плачеше с достойнство, когато убиха Уинстън. Той беше един от най-състрадателните хора, които съм познавала.
Джейк притисна ръката й върху своята.
— Това лято промени всички ни, нали?
— Рос и мене със сигурност. — Тя се взираше в профила на Джейк. Възрастта му все още я изненадваше. Винаги, когато го поглеждаше, очакваше да види момчето с конопена коса и кръгли сини очи, което я намери в гората. — И теб, Джейк. Мисля, че то промени най-много теб.
Той трябваше да признае това. Неговата невинност беше изчезнала през това лято. През тези няколко месеца той преживя повече нещастия, отколкото човек за цял живот. Буба Лангстън израсна много бързо. Човек не можеше да възмъжее така рязко без това да остави трайни следи.
Лидия вдигна колене, обгърна ги с полата си и подпря брадичка на тях.
— Говорих с Рос.
— И той ти каза отговора ми.
— Надявам се да променя решението ти.
— Не разчитай на това, Лидия. Не разчитай на мен за нищо.
— Но аз разчитам. Разчитам на приятелството ни.
— Да, но…
— Нуждаем се от теб сега. Помогни ни, за да може Бенър да преживее тази беда.
— Не съм аз човекът за тази работа.
— Ти си! Имаш опит, какъвто се иска за това.
— Не говоря за работата, а за… Бенър.
Лидия се засмя.
— Признавам, че е трудно понякога да се справи човек с нея. Тя е своенравна, поривиста и непостоянна. Вече е голяма, но ние с Рос не можем да я оставим да направи грешка, за която след това ще съжалява.
— Не съм полицай — подхвърли той.
— Аз и не очаквам да бъдеш. Очаквам това, което винаги си бил за нея — приятел, съюзник. Ще сме спокойни, ако е с теб.
По дяволите, той би искал да престанат да го повтарят! Чувстваше се като в ада от това. Дали щяха да продължават да му напомнят за измяната му?
— Ще си намерите някой също толкова способен и може би повече заслужаващ доверие. За нула време ранчото ще заработи.
— Не разбираш, Джейк. Рос няма да й позволи да го направи, ако ти откажеш да се занимаваш с ранчото й.
Русата му глава се обърна.
— Не е честно. Той ще накаже Бенър за моето решение.
— Той е твърд в това отношение. Каза ми след разговора си с теб, че няма да й позволи да се премести, ако ти не останеш.
— По дяволите!
Той стана и започна нервно да се разхожда напред-назад. Пурата му изгасна с шипене, когато я запрати в ленивото течение на реката. Извади пръчката на въдицата от калта, където я беше закрепил и я захвърли настрана.
— Това е изнудване — каза той. — Бенър също няма да го приеме спокойно. Рос трябва да разбере колко важно е това за нея. Особено сега.
— Той знае. Но е упорит като магаре. Мисли, че това е най-доброто за нея. Никакви сълзи и изблици на гняв не могат да го накарат да си промени мнението.
Джейк се приближи до водата и се загледа в мрачните й дълбини. Раменете му се раздвижиха под ризата, сгърчвайки се внезапно. Той беше притиснат до стената и това не му се нравеше. Дори никак. Може би можеха да заставят Бенър, но не и него. Той не обичаше да му слагат юзди. Не можеше да ги търпи. Дяволите да го вземат! Какво им дължи? Раменете му увиснаха и престанаха да се движат. Дължеше им всичко след миналата нощ. Не можеше да им върне целомъдрието на Бенър, но можеше да опита да оправи нещата като остане, щом това се иска от него.
— Трябва да останеш тук все пак, Джейк — каза Лидия, — Мама остарява. Не искам да те тревожа, но тя вече не е така силна както беше. Ако ти заминеш и отсъстваш пак с години, може и да не я завариш жива.
Петите му издълбаха дупки в мократа земя, когато се обърна и се взря в Лидия със синия си поглед. Тя виновно наведе очи.
— Мама е здрава. Ти също ме шантажираш, Лидия.
Тя се изправи с ловкост и грация непривични за възрастта й. Приближавайки се до него, Лидия отметна глава назад и срещна открито погледа му.
— Е, добре. Не играя честно. Но аз се боря за дъщеря си, за живота й, а щом се отнася за нея, аз нямам гордост. Тя има нужда от теб. Аз те моля, Джейк, моля те, остани този път. Не, ни напускай.
Той погледна лицето, което винаги изпълваше съзнанието му. Беше го обичал толкова дълго, че почти не помнеше времето преди това. Усети как неговата съпротива намалява, разплитайки се като старо въже. Можеше ли да откаже, когато Лидия го молеше за нещо? Веднъж бе убил заради нея. Беше я освободил от заварения й брат, който й беше донесъл само нещастие и позор. Това, че Кланси беше убиецът на Люк беше само съвпадение. Той би бил доволен да отстрани Кланси Ръсел от живота на Лидия независимо от всичко.