— Не ми отговаряй сега — каза тя, нежно стискайки ръката му. — Премисли го тази нощ. Утре ще ни кажеш.
Тя се изкачи по склона, спускащ се към реката и изчезна зад билото му. Джейк закрачи по брега. Тревата под обувките му беше буйна и зелена. Короните на дърветата бяха избуяли с нови листа, а във въздуха се носеше дъх на диви цветя. Но той не забелязваше нищо. Какво да прави? Дължеше това на Рос и Лидия, защото дълги години беше техен близък приятел. Но дори да работеше за тях всеки ден отсега нататък, той нямаше да може да изкупи миналата нощ. Те бяха прави, че той е най-подходящ за работата. Дявол да го вземе, как можеше да я върши! Нямаше колебание за това. Но можеше ли да вижда Бенър ден след ден? Майка му се нуждае от него. Бе я изоставил. Никога не го беше молила, но би била доволна, ако той се установи на едно място. А Бенър? Мисълта му непрекъснато се връщаше към нея. Тя се нуждаеше от силен гръб, от защита. Аргументите на Рос тежаха. Всеки селяк, на когото му се прииска, ще се влачи след нея сега. Джейк трябва да направи всичко, за да я запази. Нямаше да позволи да я докосне мъж, преди да го е убил. Той беше изненадан от дълбочината на своето собственическо чувство. Предполагаше, че това е свързано с факта, че тя е дъщеря на Лидия и това няма нищо общо с начина, по който нейната уста му отговаряше, с това, колко сладко се притискаше тя в прегръдката му и колко хубаво се чувстваше той обгърнат от нея. Плътно, и топло, и… По дяволите! Ще престанеш ли да мислиш за това и да се върнеш на въпроса? Ако той не остане, Бенър нямаше да получи земята си. Рос можеше да бъде толкова упорито убеден, че прави това в неин интерес. Лишавайки я от девствеността й, щеше ли да й отнеме и земята? Бенър се нуждаеше от ранчото сега, за да се отвлече от мислите за Шелдън. Тогава какъв ще бъде неговият отговор?
Щеше да остане. Само докато тя се изправи на крака и нещата потекат гладко. Тя няма да е доволна. Ще бъде ужасно. Той беше свидетел на някои от нейните избухвания и знаеше, че е наследила характера и на двамата си родители. Разбира се, той ще изясни още отначало, че трябва да забравят миналата нощ и да се държат така, сякаш никога не е съществувала. Той ще я убеди, че остава за нейно добро. Независимо от това дали тя иска, той ще бъде неин управител.
Мис Бенър Коулман ще трябва да приеме идеята Джейк Лангстън да е около нея.
V ГЛАВА
— Моля?
Точно както Джейк беше предполагал, очакваха я големи неприятности.
— Какво каза?
— Казах, че Джейк е нает за твой управител.
Когато Рос произнесе тези думи, бузите на Бенър пребледняха, а после пламнаха в ярко розово. Тя сви юмруци и се стегна. Изглеждаше така, сякаш косата й хвърля искри от възмущение.
Баща й я повика в кабинета си веднага след закуска. Винаги досега го беше въртяла около пръста си. Тази сутрин, когато бъдещето й зависеше от неговото решение, тя с вълнение приближи вратата му.
Още повече се смути, когато завари вътре Джейк. Той стоеше с гръб към вратата и гледаше през прозореца. Димът от пурата се виеше над главата му. Дали родителите й знаеха? Беше ли признал Джейк? О, Господи, моля те, не. Родителите й, които толкова я обичаха, щяха да бъдат разочаровани, ако разберат какво е направила. Сигурно Джейк не им е казал — израженията на лицата им бяха съсредоточени, но не строги. Лидия събра смелост и се усмихна:
— Това ли е новият ти панталон? Харесва ми. И блузата подхожда идеално.
— Добро утро, Принцесо. — Рос пристъпи и нежно я целуна по бузата. — Още си бледа. Защо не излезеш днес? Поупражнявай Дъсти.
Той я заведе до кожения диван и я сложи да седне така, сякаш беше направена от фин кристал.
— Моля ви, престанете да се суетите около мен — каза тя, показвайки отчасти предишния си дух. — Ще оживея.
Толкова дълбоко беше облекчението й, това, че той не знае за Джейк, та можа да си позволи да се обиди на шега.
Но Джейк беше все още в стаята и присъствието му й действаше тягостно. Бенър се бореше за всяка глътка въздух. Тя го виждаше за пръв път откакто… оттогава.
Тя забеляза неща, които не беше виждала преди — колко тесни са панталоните му и как добре очертават и отделят формите. Винаги ли раменете му са били толкова широки, стойката така свободна, бедрата — толкова мускулести? Беше висок и слаб, тънкият му силует се открояваше срещу прозореца. Тя помнеше всяка част от тялото му, когато я притискаше. Спомни си неща, които само любовник може да знае и от мисълта й стана горещо, въпреки че трепереше. Струваше й се, че ще припадне, ако той погледне към нея.
— Не искаме да се суетим около теб, Бенър — каза Лидия дипломатично. — Само мислехме, че е нужно…