— Отивам отвъд реката днес — прекъсна я Бенър, останала без дъх. Дългите пръсти на Джейк въртяха пурата. Те се движеха първо в едната посока, после в другата. Тя бързо отвърна поглед, сякаш беше забелязала някакво интимно действие.
— За това исках да поговорим тази сутрин — беше казал Рос. — Майка ти ми каза, че искаш да поемеш собствеността си върху ранчото.
— Да, татко, искам.
Рос погледна Лидия, след това дъщеря си. Надяваше се, че постъпва правилно. Тя изглеждаше така крехка, така разстроена.
Нямаше да позволи на този кучи син да съсипе живота на дъщеря му. Може би Лидия е права. Може би Бенър се нуждае от шанс да вкара живота си в релси. Тя беше своенравна, енергична млада жена и нямаше да търпи забрани. Тяхното съгласие я учуди.
— Добре, имаш разрешението ни.
Очите на Бенър се напълниха със сълзи на признателност. Беше мислила, че обича Грейди повече от всичко друго. Сега разбра, че не го е обичала повече от тази земя. Загубата й за нея би била по-голяма от загубата на Грейди.
— Благодаря, татко.
— Джейк е съгласен да бъда твой управител.
На това място Бенър беше скочила от дивана като при внезапен удар. Тя накара Рос да повтори това, което току-що беше казал. Когато ужасните думи бяха изречени, тя се обърна към човека, стоящ безмълвно до прозореца. Той не помръдна. Сякаш беше глух и сляп за всичко, което ставаше зад гърба му. Бенър погледна пак към родителите си:
— Не ми трябва управител.
— Разбира се, че ти трябва — възрази Рос. — Не можеш да се справиш сама.
— Мога.
— Не можеш. Но даже и да можеш, няма да ти позволя да живееш там сама.
— Та това са само няколко мили.
— Знам колко са — повиши леко глас Рос. — Да свършваме.
— Не, татко — Бенър отговори също с повишаване на гласа. — Това е моя земя. Ти ми я даде. Аз ще решавам!
— Земята е твоя при това условие.
— Не е честно.
— Може да не е честно, но ще бъде така.
— Бихте ли се успокоили, вие двамата — прекъсна ги строго Лидия. — Чуйте се само!
Бенър и Рос млъкнаха, но непокорната им кръв продължи да кипи под повърхността. Бенър посрещна бляскащите зелени очи на баща си със също толкова огнени очи и повдигната упорито брадичка.
Лидия умиротворително подзе:
— Бенър, мислех, че ще си доволна. Нима не искаше точно това? Не може да имаш нещо против Джейк. Винаги си го обичала и го молеше да остане всеки път, когато си тръгваше.
Бенър хвърли бърз поглед към Джейк, който продължаваше да стои до прозореца, сякаш разговорът им не го засяга.
— Нямам нищо против Джейк. Разбира се, че не е това причината. — Бенър наивно облиза устни и настоя: — Нямам нужда от никого да се грижи за мен. Не съм дете. Не мислите ли, че съм способна да върша добра работа?
— Ние с майка ти ти имаме доверие — каза Рос.
— Тогава ме оставете да ръководя ранчото както искам.
— Джейк няма да ти пречи — възрази Рос. — Джейк, не сме чули теб. Каниш ли се да правиш нещо, което Бенър няма да хареса?
Джейк бавно се обърна с лице към тях, но Бенър не го видя. Тя бързо наведе поглед към пода. Само с усилие на волята се сдържа да не стисне ръцете си от ужас.
— Знам какво трябва да се прави — започна Джейк бързо. — Също и Бенър. Виждам съвместната ни работа като чудесна. Но няма да приема, ако тя не ме иска. — Той млъкна многозначително.
— Е, Бенър?
Тя просто не можеше. Не можеше да погледне в тези очи и да съзре насмешка. Но нямаше избор. Родителите й очакваха нейния отговор. Тя бавно вдигна глава и погледна Джейк.
Лицето му беше невъзмутимо. Очите му лъхаха студ — нито обвиняващи, нито самодоволни. Изглеждаха празни — така пусти, както се чувствуваше тя през последните два дни. Искаше й се да продължи да се взира в тях, да се опита да прочете мислите му зад неразгадаемата маска, но беше длъжна да каже нещо.
— Това е мое ранчо — каза бързо тя. — Би трябвало да имам право да наема свой управител.
Устните на Джейк се свиха и очите му блеснаха, сякаш смъртоносна болка премина през лицето му.
— Не мислиш ли, че аз съм достатъчно квалифициран?
Тя внезапно почувства гняв към него. Ако не беше проклетата му близост с Рос и Лидия, тя щеше да го постави на място. Отбранителният му тон само я разгневи още повече.
— Знам, че си квалифициран. Но ти си нает от родителите ми да ми бъдеш бавачка. Не се нуждая от това.
— Бавачка! — възкликна Джейк, като направи няколко войнствени крачки напред, докато се озоваха лице в лице.
— Мислиш, че ще прекарвам времето си да те храня с лъжичка? Познай как, млада лейди! Знаеш ли колко е трудно да се правят кошари, да се опъват телени мрежи и да се събира сено? Питай Рос какво превиване на гръб и късане на червата се иска, за да направиш такова място. Ти не помниш кървавата пот и усилията, които родителите ти вложиха в Ривър Бенд, но аз помня.