Очите й опасно просветнаха.
— Не съм глупачка, Джейк Лангстън, и не желая да ми говориш така.
— Добре тогава, недей да мислиш, че по цял ден ще стоя на задни лапи да те забавлявам, защото няма да стане.
— Да ме забавляваш… — промърмори тя.
Рос преметна крак върху крак, скръсти ръце и се приведе над бюрото си, наслаждавайки се на спектакъла. Джейк беше виновен за разглезването на Бенър, колкото и всички останали. И сега най-добре се виждаше противоречивият й характер. Вместо нейната надменност да накара Джейк да се откаже от работата, Рос мислеше, че тя ще го амбицира.
Лидия седеше кротко на дивана, приглаждаше полата си и наблюдаваше това, което става като в театър. Бенър явно показваше вироглавието си. Тя не беше вече разплаканата нещастна булка. Промяната доставяше удоволствие на майка й.
— Не очаквам никой да ме забавлява.
— Е, добре, щом го разбираш.
— Смятам да поема своя дял от работата — с нервно движение Бенър отметна косата си над рамото.
— Дяволски си права — ще я поемеш. — Джейк подсили твърдението си като размаха пръст пред носа й.
Тя го отмести.
— Значи, разбрахме се за това. И престани да ми викаш.
— Само не искам да припаднеш като отидем там.
— Никога в живота си не съм припадала.
— Защото ще има работа не само по ранчото — продължи той, сякаш тя нищо не беше казала. — Ще има всекидневни грижи като готвене, вадене на вода и носене на дърва.
— Ще успея да се изхраня, мистър Лангстън, но не си мисли, че ще си губя времето около печката, когато мога да бъда навън.
— Но, Бенър, ти ще трябва да готвиш и за Джейк!
Бенър погледна учудено майка си. Тя отвори уста, но не каза нищо. Беше твърде объркана.
— Но… но няма ли той да се храни в бараката с другите работници?
— Би било неестествено — обади се Рос — Той ще бъде там с теб. Смятаме, че ще може да спи в онази пристроена стаичка зад плевнята.
Очите на Бенър невярващо сновяха между двамата й родители. Накрая тя погледна Джейк.
— Ти си съгласен да спиш… да живееш там? — Въпросът беше от огромно значение за Бенър и Джейк. Те почти се бяха примирили да работят заедно на ранчото. Дейностите им щяха да бъдат различни и почти нямаше да има случай да се сблъскват един с друг. Но да бъде той там всяка нощ, да спи толкова близо до къщата, да се храни с нея беше нещо съвсем друго.
— Това е част от работата — думите с труд се откъснаха от плътно стиснатите му устни.
Бенър се обърна. Вероятно тя щеше да приеме условието той да ръководи ранчото. Но да живее толкова близо до него, знаейки че всеки път, когато я погледне, той ще си спомня онази нощ? Никога.
Тя погледна баща си и гордо отметна глава.
— Не приемам условието. Както казах преди, искам да бъда независима. Не искам да ме наглеждат като дете.
— Тогава само си губим времето — отсече твърдо Рос — защото няма да живееш там сама.
Бенър се усмихна с онази усмивка, която в детството винаги й носеше по още една захарна пръчка.
— Ще промениш решението си, татко.
— Не и този път, Бенър. Ако не приемеш Джейк заедно с имението, лишаваш се от него.
Тя потрепера от категоричния му тон.
— Не искаш да кажеш това.
— Напротив — изрече Джейк със спокойна настойчивост, достатъчна да върне погледа на Бенър към себе си. — Отначало аз не исках тази работа. Не я исках повече, отколкото ти ме искаш. Но той няма намерение да ти даде земята, ако ти не спазиш условието.
Секундите минаваха, а те се гледаха един друг. Бенър първа извърна поглед.
— Мамо?
— Не мога да споря с Рос, Бенър. За твое добро е. Ти се нуждаеш от закрилата на Джейк.
Иронията на тези думи разсмя Бенър, но тя потисна смеха си. Боеше се, че ако започне, няма да може да спре. Дали е пред пристъп на истерия? Колко хубаво би било да крещи, да плаче, да загуби контрол над себе си. Но не можеше да рискува да се отпусне, защото можеше да не успее да се вземе в ръце отново.
Очите на Джейк бяха празни. Какво ли мисли? Какво се таи в дълбините на тези очи? О, небеса! Нима той приема работата от жалост към нея? Защо? Защото я бяха злепоставили пред целия град, или защото се беше злепоставила, опитвайки се да го съблазни? Такава аматьорка ли е?
Тя леко повдигна брадичка. Беше дяволски сигурна, че няма да приеме подобно благоволение от скитник като Джейк и предложението му дълбоко я възмути.
— Ще си помисля и ще ви кажа — и тя излезе с вдигната глава.
Веднага щом хлопна вратата, Джейк изруга.