Как можеше да я иска отново? Как, след като би направил всичко, би дал всичко, за да върне онова, което вече се беше случило? Как можеше да желае да подчини това нежно тяло на своето, пак да опита сладостта на устата й? Само още един път…
Спомените не го оставяха на мира. Те стояха в съзнанието му, готови да му напомнят, да го измъчват, сякаш развяваха червен плат пред разярен бик. Сега вече той знаеше колко жива е косата й, когато се навива около пръстите му. Познаваше вкуса на кожата и мекотата на ухото. Против волята очите му се спускаха към гърдите й, които сега потрепваха от гняв. Наистина ли беше ги обгръщал с ръце, или само му се искаше да си мисли, че е било така?
Джейк вдигна поглед към лицето й, и го спря върху устата. Той я беше осквернил, насилил с езика си. Даже някои долнопробни проститутки не позволяваха да ги целуват толкова интимно. После той се намрази за това и се чудеше защо Бенър не го спря. Но всичко, за което можеше да мисли в момента, бе да го направи отново. Искаше му се за втори път да опита сладостта, която се криеше зад устните й. И още повече се намразваше.
Той рязко се обърна, при което удари лакътя си в оградата. Силно стисна ръце пред устата си и почука с ноктите на палците си по предните зъби. Челюстта му беше твърдо очертана.
— Ще остана, защото знам, че ти го дължа.
— Дължиш ми го?
— Да, дължа ти го. По този начин искам да възмездя това, което взех.
— Недей да правиш самопожертвувателни жестове. Не си взел нищо, което аз да не съм ти предложила.
Мускулите на ръцете му се стегнаха.
— Ти ми го предложи, но аз трябваше да те напердаша и да те изпратя вкъщи — очите му пробягаха по тялото й — но не го направих. Дължа ти това, за да мога да доведа ранчото до едно добро начало. Може би тогава ще си отида с чиста съвест.
— Не искам съжалението ти!
Той обърна глава и студеният блясък в очите му я сепна.
— Аз не те пожалих онази нощ, нали? Дяволски сигурно е, че не го направих от състрадание — той пристъпи напред и я хвана за раменете. — Аз те исках… Просто те исках. Ти ме възбуди, Бенър. Толкова много, че нищо не можех да направя със себе си. Но след като реших да го направя, не можах ли да те взема бавно, а не като някакъв…
По-късно той не можа да си обясни какво спря потока от думи. Внезапно устните му останаха без думи, а съзнанието — празно. Бенър го гледаше. Очите й бяха прозрачни, устните — леко разтворени.
Той сведе поглед, очарован от мекия израз на лицето й. Те прочетоха с поглед мислите си, съживявайки онези моменти на огнено обладание, когато телата им бяха слети. Споменът за това отказваше да бъде погребан в подземията на съзнанието като нещо мъртво. Той беше прекалено жизнен. Бушуваше в тях като нещо живо, почти осезаемо. Обгръщаше ги невидим, безшумен и разтърсваше до дъно душите им, така както тялото на Джейк се беше разтърсило във върховия момент.
После всичко свърши.
Бенър първа отклони поглед. Джейк спусна ръце от раменете й. Тишината продължи безкрайно. И двамата бяха смутени. Бенър трескаво се молеше той да не усеща копнежа й по онова непознато нещо извън нея. Джейк се питаше дали тя знае как отчаяно иска той отново да се повтори всичко…
— Защо оставаш?
— Имам нужда от работа.
Говореха тихо, без да се гледат. Това беше нещо, което трябваше да бъде казано. То трябваше да бъде изяснено сега — в противен случай щеше да остави горчилка между тях.
— Винаги можеш да намериш работа като каубой.
— Да, но това не е живот, или поне не за моята възраст. Имам нужда от спокойствие, Бенър.
— Виждам. — И тя имаше нужда. — И това е единствената причина?
— Трябва да бъда близо до мама — той изтъкна същия аргумент, който беше използвала Лидия пред него. А майка му наистина беше стара и кой знае кога щеше да удари и нейният час.
— Разбирам те.
— Но аз все пак отказах първото предложение на Рос.
— Защо?
— Защото знаех как би се чувствала с мен след… след онази нощ.
— А защо промени решението си?
— Заради упоритостта на баща ти. Той нямаше да ти даде това, което искаш, докато и аз не бъда включен.
— И двамата знаем, че аз можех да променя решението му. — Тя го погледна.
Не искаше да му зададе този въпрос, но трябваше да знае:
— Защо оставаш, Джейк Лангстън?
Той открито срещна погледа й:
— Защото Лидия ме помоли.
Бенър безмълвно кимна. Обърна се и закрачи бавно през тревата към къщата. Е, добре, тя беше попитала и той й беше отговорил.
Беше изненадана и малко уплашена, че толкова много я заболя от това.
VI ГЛАВА
— Това ли е всичко?
Уанда Бърнс, мръсна, както винаги, сложи ръце на кръста, изправяйки се пред съпруга си. Тя ровеше в една от кутиите, донесена от него в колибата, където живееше с баща си. Върху голите дюшеци без чаршафи бяха разхвърляни бельо, шапки, ръкавици, обувки.