— Всичко? — изръмжа Грайди. — Не е ли достатъчно? Не можеш да носиш нищо от това, докато хлапето ти не се роди.
Той я погледна с явно отвращение. Беше мръсна. Лицето й беше подпухнало, ръцете и краката — също. Тялото й беше неприлично натежало от бебето, което той не признаваше за свое. Защо го беше накарала да й купи нови дрехи? Може би това беше нейният начин да поставя условията си и да премахне всякакви съмнения относно това, че тя е истинската мисис Шелдън.
— Искам да бъда облечена като истинска дама, когато ходя в града с теб — каза тя.
Грейди мислеше, че по-скоро ще умре, отколкото да отиде някъде в нейната компания и особено в града, където шушуканията го следваха като сенки по улиците.
Беше се изсмял на искането й за нови дрехи, но злобната усмивка на Доги, когато докосна дулото на пистолета, промени мнението му. С неподозирана готовност обеща да донесе някои неща, когато пак дойде. Колибата се намираше навътре в боровата гора. Но не само разстоянието правеше мястото да изглежда далеч от цивилизацията.
Тези Бърнс го правеха на глупак, а той не обичаше това. Трябваше да измисли нещо. Скоро. Но какво? И кога?
— Тези неща изглеждат съвсем прилично, Уанда — каза Доги, докато идваше откъм вратата. Той пристъпи, носейки две мъртви катерици и ги хвърли на грубата маса, въпреки че още кървяха. — Добре ли се отнася съпругът ти с теб, скъпа?
— Мисля, че да, татко — отвърна тя мрачно. — Но той още не иска да ме заведе в страхотната си къща в града.
Тя наду устни към Грейди и той се чудеше как изобщо е могъл да намира тази противна уста дотолкова привлекателна, че да я целуне.
В нощта, когато я видя за първи път, тя изглеждаше доста хубава. Беше отишъл за уиски, но Доги го нямаше, а с работата се занимаваше Уанда. Огромна есенна луна, увиснала ниско над върховете на дърветата, осветяваше вечерта. Въздухът беше кристално чист и хладен. Уанда, току-що изкъпана в близкия поток, изглеждаше спретната. Тясната й избеляла рокля прилепваше върху влажната й кожа и той можа да види, че тя не носи нищо отдолу. Беше направила всичко възможно той да забележи прелъстителното й тяло, като се извиваше гъвкаво и се докосваше до него. Говореше шепнешком, сякаш вече бяха споделили помежду си прекрасна тайна. Той трябваше да се приближи, за да я чуе и да наведе глава към нейната. Но усилието си струваше — всяка нейна дума галеше самолюбието му.
Той е толкова висок.
Тя харесва къдрави коси.
Тя дори демонстрира слабост при вдигането на един от варелите и благодарно изгука, когато той го пренесе на гръб вместо нея. Какъв простак е бил! И това беше по вина на Бенър. Ако не беше разпенила кръвта му до такава степен, той нямаше да е така настървен за жена. Ако невинните й целувки не обещаваха толкова страст, той нямаше да копнее да опита устата на Уанда. След като веднъж я целуна и усети топлата покана на тялото й, той вече не можеше да спре. Плътта й беше податлива и великолепна.
След това се беше почувствал чудесно. Уанда беше викала от удоволствие като пантера. Повтаряше му, че е хубав, че никой мъж не може да се сравни с него като любовник.
Тя каза всичко онова, което той искаше да чуе. Често се дразнеше, че човек като Рос Коулман ще му бъде тъст. Ревнуваше от него. Но беше готов да плати цената да живее в сянката му, за да може да има Бенър и всички облаги, които щеше да му донесе женитбата им. Тази земя, например. Той никога не ще може да се мери с Рос Коулман нито в очите на хората, нито дори в очите на Бенър.
Уанда Бърнс беше върнала на Грейди самочувствието. Тя беше използвала тялото си като сребърен поднос, за да му го сервира. След тази първа нощ той идваше често тук. Всеки път, когато правеха любов, тя беше мръсна и необуздана. Изтощаваше го физически, но той се чувстваше горд, че е достатъчно мъжествен, за да задоволи жена с такива сексуални апетити. Беше говорил за това с някои мъже в града. Репутацията на Уанда не беше тайна за него. Това я правеше безопасна. Правеше нещо, което всички считаха за редно, когато съпругите им не бяха разположени. По дяволите, той би запазил Уанда даже след женитбата си с Бенър.
О, той достатъчно обичаше Бенър. Тя изглеждаше дяволски хубава жена и тялото й несъмнено беше толкова живо, колкото загатваше. Брачното им легло нямаше да бъде стерилно. А Грейди беше твърде прагматичен, за да се интересува от любов, макар на думи да признаваше, че я обича.
Бенър беше подходяща. Като негова съпруга тя щеше да го издигне в обществото, тъй като семейство Коулман бяха много уважавани. Това, че е хубава и известна в града, бяха допълнителни преимущества. Да не говорим за имота, който щеше да му донесе.