Бенър беше споделила с него идеята си за ранчото. Той знаеше всичко за конете и добитъка, които тя се канеше да развъжда. Беше слушал с привиден интерес това, докато в същото време се отегчаваше до сълзи.
Неговите идеи за земята бяха различни. Щеше да й остави някой и друг кон и даже крава, но той искаше тези акри, тъй като бяха на границата на една от най-гъстите гори в щата. Беше планирал да построи дъскорезница и да я присъедини към тази в града. За една година щеше да организира производството.
Разбира се, той не спомена това на Бенър. След медения месец щеше да има достатъчно време.
Но сега нямаше да има меден месец. И всичко заради тази мръсница. Сега стоеше пред него и се перчеше под едно чадърче за слънце, което й беше донесъл след дълги настоявания.
Той се върна към въпроса, който тя беше повдигнала преди малко:
— Обясних ти защо не можем да се преместим в къщата. Предложих я за продажба, когато се сгодихме с Бенър. Тя искаше да живее на ранчото си.
Уанда се изсмя поривисто:
— Никога няма да забравя как изглеждаше тази префърцунена мис Коулман. — Тя тръгна към него с превзета походка. — Винаги се разхожда из града с вирнат нос.
Грейди изпита някаква извратена наслада от смешното й кривене. Винаги беше смятал, че Коулманови са прекалено сигурни в себе си и имат нужда да им се поналегнат малко парцалите. Особено Рос. Проклет да е, че го направи на глупак в деня на сватбата. Как посмя да заплашва живота му? Грейди никога нямаше да забрави и да му прости това.
— Те си получиха своето на сватбата, нали скъпи? — Уанда се прокрадна до него и спусна ръка по предницата на панталона му. Той я отмести.
— Всички тези Коулман ще запомнят Бърнс, нали Грейди, миличък? И те, и оня русокос мъж, дето насочи пистолет към гърлото ти. — Тя се изкикоти, когато той почервеня от възмущение. — Как каза, че му е името?
— Лангстън, Джейк Лангстън — той отиде до масата и без да обръща внимание на отвратителните катерици, наведе дамаджаната и отпи голяма глътка от парещото уиски на Доги.
— Джейк Лангстън — повтори Уанда замечтано. Тя бавно прокара език по устните си, като гледаше Грейди с присвити очи. — Хм, той сигурно е приятел на Коулман, но харесвам тези каубои.
Доги се спусна към нея и я плесна така силно, че главата й отлетя назад.
— Престани с тези мръсни приказки. Сега си съпруга и ще спреш с проститутските си номера или ще ти сменя физиономията, с която толкова се гордееш.
Тя се сви и избърса кръвта, избила по устната й:
— Не исках да кажа това, татко.
— Гладен съм. Отивай да оправиш катериците. Грейди, оставаш за вечеря.
— Не мога, аз…
— Казах, оставаш — Доги говореше тихо, но този пресипнал глас съдържаше по-голяма заплаха, отколкото ако беше викнал. Очите му, святкащи под гъстите вежди, гледаха с маниакална неподвижност. По устните му се стече тютюнев сок, докато се усмихваше злобно. Той побутна дамаджаната към Грейди.
— Пийни си още и ми кажи защо Уанда да не може да живее в града.
Грейди се отпусна в паянтовия стол гневен и разочарован.
— Има едно семейство, което иска да купи къщата. Не можем да се нанесем, ако сделката стане.
— Не я продавай — привидно меко каза Доги, като избърса уста с юмрука си, след като сръбна от дамаджаната.
— Не е толкова просто.
Доги сложи дамаджаната обратно върху лепкавата, засъхнала кръв, останала от катериците. Уанда ги беше изнесла на порутената веранда, за да ги одере. Тя хвърли вътрешностите на глутница дръгливи песове, които се сборичкаха за месото.
Грейди преглътна отвращението си. По дяволите, не може да живее с тази човешка измет. Но оставаше ли му друг избор, освен да се ожени за Уанда? Пасторът беше там, а пистолетът на Доги опираше в гърба му. Сега се опитваше да избегне преместването в къщата, но извиненията му вече се бяха изтъркали. Трябваше да направи нещо преди да му бяха отнели нормалния облик, както на всичко останало. Той беше един отчаян човек, готов на отчаяни действия, за да се освободи от тези паразити.
Веднъж взела решението, Бенър се зае с изпълнението му. На другия ден заедно с Лидия опаковаха всичко, което смятаха за необходимо за домакинството. Сандъците бяха натоварени на каруци и прекарани през реката.
— Няма нужда това да бъде пазено — каза Бенър, слагайки куп калъфки за възглавници и кърпи, старателно избродирани за чеиза. — Мога да ги пусна в употреба.