Джейк разглеждаше мъжете изпод периферията на широкополата си черна шапка и реши, че изглеждат добри каубои. Ако работеха здраво през цялата седмица, него не го интересува дали се напиват в събота, или се сбиват с индианците. Но със сигурност, за тях ще е по-добре да стоят настрана от Бенър.
— Всички ли са готови да тръгваме? — извика Рос, когато се събраха.
И той пришпори коня си към портата.
Лий го последва. Мама изцъка с език и леко подкани конете с юзди. Бенър се отправи към Дъсти. Буйният й скопен кон беше завързан за кол пред верандата. Джейк още не беше я погледнал открито, макар че я забеляза. Утринното слънце заблестя в косите й като в тъмно огледало преди тя да ги покрие с широкополата си шапка. Бялата й блузка ярко контрастираше с черния панталон. Носеше черен кожен колан със сребърна катарама — Рос й беше донесъл колана от Мексико, когато отиде там да купува коне преди няколко години. Джейк си спомни как тя гордо му го показваше при едно от посещенията му в Ривър Бенд. Коланът плътно обгръщаше талията й и подчертаваше женствената извивка на ханша. Панталонът прилягаше плътно по бедрата преди да се разтвори точно под коленете. Черните кожени обувки за езда бяха меки и гъвкави и следваха формата на прасците й.
Той гледаше как тя слага левия си крак върху стремето и посяга към извивката на седлото. Повдигнатото коляно опъна плата и разкри заоблеността на ханша й. Тя скочи на седлото и се настани така, сякаш се беше научила да язди, преди още да може да ходи. Тази безукорна стойка беше отчасти виновна за спиращата сърцето, пресушаваща устата, навлажняваща дланите и дразнеща слабините гледка на нейните гърди. Но не беше само от позата — те не се нуждаеха от нищо. Джейк знаеше, че са високи, кръгли и…
— По дяволите — промърмори той и дръпна юздите на Сторми, за да го обърне. Сторми се оказа глава до глава с коня на Ренди. Каубоят се беше привел на седлото. Блесналите му очи пронизваха Бенър, също както очите на Джейк преди миг.
— Какво си зяпнал така? — въпросът на Джейк прозвуча заплашително, така че по-добре би било отговорът да бъде достатъчно задоволителен.
— Н-нищо. Нищо, Джейк, сър.
— Тръгвай тогава. Вие тримата ще преведете конете през моста.
Ренди нахлупи шапката си и пришпори коня да настигне останалите. Бенър приближи Дъсти до Джейк.
— Ренди изглежда, като че дяволът е влязъл под опашката на коня му. Какво му става?
— Нямаш ли нещо друго да облечеш? — запита Джейк бързо.
Тя го погледна смаяно:
— Какво?
— Да облечеш, имам предвид дрехата, в която си — каза той нетърпеливо.
Тя се погледна недоумяващо, без да има представа за какво говори той.
Джейк се почувства несигурен и това го вбеси още повече.
— О, по дяволите, няма значение. Но нека още сега да сме наясно, Бенър. Не искам никакви неприятности с тези мъже. Ще имам достатъчно грижи и без да трябва да разтървавам юмручни сбивания. Стой настрана от тях.
Очите й гневно блеснаха:
— Единственият човек, от когото ще гледам да стоя настрана, си ти — тя срита Дъсти и той отскочи. Копитата му изчаткаха по каменната настилка, но вместо да излезе през портата, Бенър прескочи оградата.
— Разглезена хлапачка — изсъска Джейк с пура между зъбите. След това намръщен и със стиснати устни пришпори Сторми да се присъедини към останалите.
— Като че ли това е всичко — каза Мама, като сгъна една кърпа и внимателно я постави на сушилника.
Очите на Джейк обходиха кухнята:
— Всичко е хубаво. Зная, че Бенър ще ти е благодарна за помощта при разопаковането.
— Започнах вечерята — каза тя, като посочи с глава към блестящата желязна печка в ъгъла.
— Мирише вкусно.
Мама погледна проницателно най-големия си син. Той не беше видял нищо от работата й в кухнята, освен че беше усетил миризмата на боб и свински джолан. Нещо го тревожеше. Тя винаги усещаше кога е обезпокоен. Той се затваряше дълбоко в себе си, но сякаш нещо не го оставяше да си намери място — движеше се неспокойно както сега и играеше с ръкавицата.
Дори когато беше малък, той се въртеше около нея, докато привлече вниманието й. След това не беше нужна голяма настойчивост от нейна страна, за да го накара да си каже какво го измъчва. В повечето случаи беше признание за някое малко прегрешение, каквито той си умираше да прави.
Тя ясно си спомни един случай. Беше се върнал от второто си пътуване до Канзас. След вечеря остана на масата. Тя беше намерила повод да изпрати всички навън, за да останат сами с Джейк. Заразпитва го за живота му като каубой. Отговорите му бяха откъслечни.