Накрая попита направо:
— Направил ли си нещо, от което да се срамуваш? Очите му бяха срещнали нейните и тя разбра, че нейният Буба вече не е момче. Беше мъж и носеше на плещите си тежестта на света.
— Направих нещо, което беше необходимо, мамо.
Тя го привлече на гърдите си и той се разплака като дете. След това никога не попита какво е било това „необходимо“ нещо. Струваше й се, че е по-добре да не знае. Но скърбеше за момчето, превърнало се внезапно в мъж.
Сега погледът му беше същият. Мрачен, безнадежден. Като че ли иска да каже нещо, но не може да се застави да заговори.
Тя, разбира се, винаги е знаела, че той обича Лидия Коулман и страдаше от това заедно с него. Подозираше, че и Лидия знае. Двете винаги споделяха тайните си, дори и най-съкровените, но до тази тема не се докосваха. Сякаш се страхуваха, че ако го изрекат на глас, нещата между тях вече никога нямаше да бъдат същите. И бяха прави.
Джейк вдигна очи от ръкавицата, с която си играеше. Мама му беше наляла чаша кафе, но тя стоеше недокосната.
— Нищо не каза за това, че оставам.
Тя седна на един стол срещу него:
— Не си ме питал.
— Сега те питам.
Тя пое дълбоко дъх и едрите й гърди станаха още по-внушителни.
— Радвам се, че се установяваш някъде. Не обичам всяка вечер, когато си лягам, да се чудя къде си. Сигурно е егоистично, но ви искам всички около себе си през цялото време.
Той тъжно се усмихна:
— Ти загуби толкова много от нас.
Тя сбърчи нос и пропъди мислите си.
— Много жени са погребали мъже, или деца. С мен не е по-различно.
Той беше хвърлил настрана ръкавицата и въртеше в ръка чашата с утайката от кафето, рисувайки с нея нови и нови фигури. Мама знаеше, че още не е свършил. Каквото и да тревожеше съвестта му, то беше още в него.
— Мислиш ли, че ще излезе нещо от това — аз и Бенър да работим заедно?
Мислите на Мама се стегнаха около думите му, подобно на железен капан около подмамено животно. Бенър. Бенър? Възможно ли е? Тя гледаше Джейк отблизо без той да забелязва. Той се въртеше на стола, сякаш имаше мравки в панталона си; пръстите му неспирно се движеха по чашката с кафе. Налице бяха всички симптоми. Да, това е. Нещо, свързано с Бенър.
Момичето много приличаше на майка си. Беше привлекателно по онзи прелъстителен начин, който мъжете не можеха да не забелязват. Но Джейк и Бенър? Беше трудно да го възприеме. Разликата във възрастта им е 17, не — 18 години. Той винаги се е отнасял с нея като с малка сестричка. Странни неща ставаха.
— Мисля, че ще стане — изрече Мама небрежно. — Тя ще има много работа и няма да прави грешки — и стана да разбърка боба, който къкреше на печката.
— Това момиче го глезеха в Ривър Бенд, включително и аз. Тя преживя първото си голямо разочарование в живота. Не ми харесваше много този Шелдън. Ако питат мен, стана най-доброто, което можеше да стане. Все някога трябваше да научи, че животът не винаги ще изпълнява всички нейни желания. Мис Бенър Коулман… Може да не е прозвучало добре, но ти знаеш, че я обичам като своя сестра.
— И все пак, зная че е упорита и твърдоглава — като буре с динамит, готово да се възпламени. И мъжът, който направи това, или ще съжалява до края на дните си, че е подпалил фитила, или ще бъде дяволски доволен. Зависи от човека.
Тя видя как адамовата му ябълка подскочи преди да се върне на мястото си. Беше Бенър, добре. Мама се обърна да посоли боба.
— Откъде знаеш, че точно мъж ще я… ъ-ъ-ъ, възпламени?
Мама се засмя:
— Тя е дъщеря на майка си, затова. И на баща си. И израсна, усещайки топлината между тях. Пътищата на мъжа и жената не са й чужди. Знаеш ли какво мисля?
— Какво? — попита Джейк с глас, който сякаш не беше негов.
— Не че толкова много й се искаше да се омъжи за този Грейди, колкото просто да се омъжи. И никакви „ако“, „и“ или „но“ по този въпрос.
— Не знам нищо за това — Джейк се изправи внезапно и отиде до мивката. Зае се да изпомпва вода и да налива и излива чашката. Той погледна през прозореца. Бенър се прощаваше със семейството си. Лий се наведе и я целуна по бузата, а тя лекичко го тупна. Той я боцна в корема и двамата се разсмяха. Рос и Лидия, прегърнати през кръста, им се усмихваха с обич.
— Но ще ти кажа нещо — подзе отново Джейк навъсено като се обърна, изненадвайки майка си с възбудения си вид. — Рос ми даде работа. Дяволски добра работа и аз съм доволен, но тя ще е свързана с много тежък труд. Нямам намерение да търпя никакви глезотии от страна на Бенър. Абсолютно съм сигурен, че няма да понасям никакви нейни капризи. И колкото по-скоро това й влезе в главата, толкова по-добре.
С тези думи той си взе шапката и се измъкна през задната врата.