Когато всичко беше сложено на масата, тя седна срещу него. Джейк въздъхна с облекчение. Но това не продължи дълго. Тя беше като магнит за очите му. Беше облечена с проста памучна риза, съвсем обикновена, каквито носят всички работници. Но Бенър значително променяше формата й. Тя не би могла да сложи нещо в джобовете, дори да иска. Те вече бяха запълнени от щедростта на гърдите й.
— Малко сос?
— Какво? — той отмести очи към питащото й лице.
— Не си опитал моя сос още. Не смееш ли? — наклони Бенър глава.
Шегата беше храбър опит да върне нещата в нормалното русло. Джейк се държеше също толкова странно, колкото и тя. Той вероятно още е разстроен от спора им миналата вечер и сигурно това е причината за напрежението, което личеше около устата му.
Тя копнееше за дните, когато бяха добри приятели и се доверяваха един на друг. Не беше ли той притиснал главата й на гърдите си веднъж, когато тя плачеше за изгубеното си котенце? Тогава тя не усещаше горещите присвиващи пристъпи на вълнение в стомаха. Защо не можеха да върнат онова приятелство?
Какъв безсмислен въпрос! Тя знаеше защо. Нещата никога нямаше да бъдат същите между тях, но те можеха да се преструват, че нощта, онази нощ в сеното, не съществува. Тя поне щеше да се опита.
— Не мога ли да готвя според теб?
Той цъкна с език и намаза огромно количество от гъстия сос върху бисквитата, която беше забравил.
— Имам железен стомах, иначе нямаше да оживея, след като съм ял отвратителната храна при пътуване. Струва ми се, че ще мога да преглътна и твоето ядене.
Той отхапа, затвори очи и задъвка, съсредоточавайки се във вкуса. Чак след като преглътна с комично преувеличение, той отвори очи и каза, облизвайки се:
— Прекрасно!
Тя се усмихна. Сега се чувстваше кой знае защо по-спокойна.
— Мисля за името на ранчото.
— Не знаех, че е без име.
Тя отпи от кафето и поклати глава:
— Не искам то да бъде просто продължение на Ривър Бенд. Искам да е нещо различно. Имаш ли някакви предложения?
— Хм. Не съм мислил за това.
Тя остави вилицата и се опря на лакти.
— Какво ще кажеш за „Плъм Крийк“?
— „Плъм Крийк“?
— Това е името на потока, който минава през залесения край на имението и се влива в реката.
— Ранчо Плъм Крийк — размишляваше Джейк на глас, бърчейки вежди. — Звучи някак… — той търсеше точната дума — женствено.
Тя искаше лицето му да светне от споделен ентусиазъм и изпита досада, че това не стана.
— Е, добре, аз съм жена.
Той вдигна очи към нея и веднага ги спусна отново към гърдите й. Сега те леко се повдигаха от негодувание. Ръцете му жадуваха да усетят трептящото им вълнение. Беше дяволски сигурен, че не може да й оспори женствеността.
Изпълнен с непоносимо неудовлетворение, той я погледна отново в лицето и рязко каза:
— Ранчото е твое и можеш да го наречеш както си искаш.
— Много благодаря за разрешението — подхвърли тя с открит сарказъм. Отмести стола, стана и започна да трака с чиниите, докато ги събираше.
Джейк също се изправи.
— Мисля, че на работниците няма да им е приятно да работят на ранчо с такова префърцунено име.
— Това е само предложение. Още не съм решила.
От една чиния се изплъзна нож и тя се наведе да го вземе. Движението подчерта мекотата на ханша й. О, господи, изпъшка Джейк. Нарочно ли иска да ме подлуди?
Той се запъти към вратата:
— Хората скоро ще дойдат. Трябва да започвам работа.
— Какво ще правите днес?
— Ще започнем постоянните кошари.
— Ще изляза да погледна по-късно.
В този панталон, с разпуснатата си буйна коса, тя би съблазнила и евнух. Само това му липсваше — група похотливи каубои, които вместо да си гледат работата зяпат Бенър.
— Добре, но преди да излезеш, махни този панталон.
— Какво?
— Чу какво казах.
— Защо?
— Защото задачата ми да те пазя ще е дяволски по-лесна, ако не парадираш с този тесен панталон.
— Да парадирам!
— Той е… неприличен.
— Неприличен! — извика тя ядосано.
Но Джейк вече прекосяваше двора.
— О, Присила, скъпа.
Очите на Дъб Абърнати блестяха от желание. Челото му влажнееше. Сивата, рядка коса, всеки косъм от която беше много ценен за него, се беше сплъстила върху мокрия му череп. Пръстите му бясно сновяха около копчетата на жилетката. Той беше хвърлил сакото веднага, щом влезе. Винаги го събличаше, преди да вземе чашата с най-хубавото уиски на Мадам.