Той беше суров, твърд и потенциално опасен. Изглеждаше така, сякаш криеше някаква тайна зад ленивата си усмивка. Тя загатваше, че тайната е ясна и той умира да я сподели. Видът му на самец го правеше предизвикателство, на което никоя жена не можеше да се съпротивлява.
Присила си спомни момчето, на което беше открила секса. Техните отношения бяха горещи и чисти, огнени и силни. А как ли би било сега? От години искаше да узнае това.
— Ще поостанеш ли във Форт Уърт?
— Пътувам за Източен Тексас довечера. Ще взема късния влак. Помниш ли Коулманови? Дъщеря им се омъжва утре.
— Коулман? Един от кервана? Рос, нали? — тя добре знаеше за кого говори той, но искаше да го провокира, така както той винаги правеше с нея. Това беше игра, която играеха всеки път, когато се срещнат. — А как се казваше жена му? Тази, за която той се ожени от милосърдие.
— Лидия — отвърна кратко той.
— О, да, Лидия. Тя нямаше фамилия, нали? Винаги съм се чудела какво скрива. — Изваждайки запушалката на кристалното шише с парфюм, тя напарфюмира ушите, врата, китките, гърдите си.
— Чух че добре са се наредили с това ранчо с коне.
— Да. Майка ми живее в тяхното имение. А също и по-малкият ми брат Мика.
— Дебеланчото.
— Сега е пораснал. Един от най-добрите коняри, които съм виждал.
— А какво стана с бебето на мистър Коулман? Това, което Лидия кърмеше преди да се оженят?
Той се замисли за момент, търсейки злоба у Присила. Накрая отговори:
— Лий. Те с Мика са един дол дренки. Постоянно правят щуротии.
Присила съзерцаваше отражението си в огледалото и побутвайки косата си, попита:
— И те имат дъщеря, достатъчно голяма да се омъжи?
Джейк меко се усмихна:
— Почти. Когато я видях последния път, тя беше още с плитки и гонеше Лий и Мика да я вземат на обяздването на диви жребци.
— Мъжкарана? — попита Присила доволна. Тя помнеше как Джейк Лангстън гледаше Лидия Коулман с блеснали очи. Всички мъже от кервана бяха очаровани от нея, въпреки нежеланието на съпругите си да я приемат в началото. Ако Лидия не беше омъжена за Рос Коулман, Присила би ревнувала безумно. Искаше й се да мисли за дъщеря й като за несръчна, или източена мъжкарана.
— Мисля, че щом ще се омъжва, сигурно се е променила откакто я видях.
Присила вдигна ветрилото си и го разпери пред него.
— Е?
Горната част на роклята й беше силно прибрана в талията. Деколтето, широко и ниско изрязано, едва прикриваше бюста с дантела, фина като тази на ръкавиците й. Материята не скриваше твърдите зърна отдолу. Полата отпред откриваше изкусителни черни сатенени чехли и се спускаше в къс шлейф отзад. Модерният безпорядък допринасяше за грациозната й фигура. Сините му очи я гледаха нагло.
— Много добре. Винаги съм казвал, че си най-хубавата проститутка, която съм виждал.
Той гледаше ядния блясък в очите й. Засмя се леко, взе ръката й и я притегли към себе си на шезлонга. Ветрилото леко падна от ръката й на пода. Перото в косите й се уви, но Присила нямаше нищо против, че Джейк Лангстън я търкулна под себе си.
— Ти се перчиш цяла вечер заради мене, нали Прие? Хм? Е, май е време да ти дам това, което си искаш.
Той наклони устни към нейните. Те жадно се отвориха за езика му. Момичетата й не преувеличаваха. Той знаеше какво прави. Джейк възбуждаше с целувката си всички чувствени места по тялото й и те реагираха. Тялото му беше твърдо и стегнато. Тя се изви под него, докато пръстите й се ровеха в гъстата, руса коса на тила му. С привично движение ръката му си проправи път под полата върху бедрото й, точно над дантеления жартиер. Достигна топла, трептяща плът. Тя вдигна колене.
— М-м, да, Джейк, Джейк — шепнеше тя, докато устата й се движеше върху неговата. Той прокара свободната си ръка между телата им. Тя си помисли, че се занимава с дрехата си и го погледна глупаво, когато го видя да провесва джобен часовник пред очите си и да гледа колко е часът.
— Извинявай, Прис — каза той фалшиво, цъкайки с уста. — Трябва да хващам влак.
Тя гневно го отблъсна:
— Копеле!
Смеейки се, Джейк се търкулна от шезлонга.
— Така ли се говори със стар приятел?
Присила направи нещо, което рядко правеше — изпусна нервите си.
— Ти, глупав селяндур! Безчувствен пън! Наистина ли си помисли, че искам да се любя с теб?
— Да, мисля си го наистина — намигна той и се отправи към гостната. — Съжалявам, че те разочаровах.
— Не съм ли вече достатъчно добра?
Той се обърна:
— Достатъчно добра си. Твърде добра. Най-добрата. За това не те искам. Защото си най-добрата проститутка в околността.
— Ти през цялото време си спал с проститутки. Ти въобще си спал само с такива.