Присила изруга грубо, но Дъб настоя:
— Форт Уърт вече не е земя на каубои, място, където да проиграят парите си, да пийнат и да получат някой и друг удар.
Тя го погледна.
— Направи нещо, Дъб. Успокой ги. Може би, някой щедър жест, за да ги задоволиш, както правеше преди. Спомни си пикетчиците миналата година. Почти всеки ми е бил клиент. Те организираха този протест, за да успокоят жените си и това свърши работа. И пак ще свърши.
Той не беше имал намерение да я раздразва. Виждаше края й, независимо, дали тя го виждаше, или не. Дните на „Райските градини“ бяха преброени. Присила вече беше богата. Тя имаше достатъчно доходни вложения, за да се осигури до края на живота си. Но Дъб знаеше, че й беше приятно да е най-известната Мадам в щата. За нея това беше въпрос на чест. Никой нямаше да й отнеме титлата без борба.
Той я прегърна и я потупа по гърба.
— Не исках да те безпокоя. Просто трябва да знаеш какво се крои. Може да стане напечено.
— Но винаги може да ги охладим — тя плъзна ръка под сакото му и го притисна по-силно. — Докато приятели като теб са на моя страна, аз съм защитена. Вярно ли е?
— Вярно е — той я целуна бързо преди тя да е забелязала двуличието му.
Дълго след като той си беше отишъл, Присила остана да седи и да обмисля бъдещето си. Мразеше да я контролират.
VIII ГЛАВА
Те преживяха две седмици, без някой от тях да извърши убийство. Това беше огромен подвиг, като се имат предвид противоречията между тях и няколкото караници през това време. Бенър мислено поздравяваше и двамата с постижението, докато каруцата се тресеше по неравния път.
Беше пладне. Слънцето припичаше силно. Джейк и още трима работника опъваха телена мрежа, за да заградят част от земята, предназначена за пасбище. Бенър, отегчена да стои вкъщи, беше приготвила лимонада и кошница със сандвичи и сладки за работниците.
Но този труд, в който беше вложила любовта си, нямаше да й донесе нещо повече от мръщенето на Джейк. Той често се мръщеше. Всъщност, всеки път, когато я погледнеше, веждите му неодобрително се свиваха. Откакто онази сутрин заядливо я накара да смени панталона си с нещо друго, тя напук на него го носеше постоянно. Някакъв непокорен дух я караше да провокира Джейк, без да разбира защо. Джейк беше като ураган, готов да се разрази. И тя беше готова за това. Повече не можеше да понася мрачната, буреносна, отровна атмосфера около себе си. По-добре е бурята да се разрази и да прочисти въздуха, отколкото да продължава да тлее.
Тя размаха юздите. Пътуването по каменистия път не би могло да му бъде толкова трудно, колкото на нея. Зъбите й потракваха всеки път, когато колелата се натъкваха на камък. Тя би предпочела да язди — тогава пътуването до мястото, където те работеха би било три пъти по-кратко. Но се нуждаеше от лимонадата, сандвичите и сладките като оправдание, че отива там, където Джейк специално й беше казал да не ходи. А за да ги занесе й трябваше каруца.
Тя пожела да работи на оградата, но той не я допусна. Беше поклатил глава:
— Това е тежка работа.
— Вършила съм тежка работа.
— Не и такава.
— Всякаква.
— Опасно е. Може да се нараниш.
— Няма.
— Наистина няма, защото няма да ти позволя да се мяркаш там. Занимавай се с домакинската работа и ме остави аз да се оправям с ранчото.
С това той си спечели поглед на тигрица. Като се изправи дръзко, тя каза:
— Цял живот съм участвала в работа по ранчото. Вкъщи се отегчавам. Няма какво да правя сама. Подредих, както исках. До десет часа свършвам цялата домашна работа. И после…
— Язди Дъсти.
— Къде? По двора ли? Ти ме предупреди да не излизам.
— Намери си сама занимание. Само стой далече от мен и мъжете.
Както при всичките им сблъсъци, той се отдалечи, мърморейки под носа си.
Е, днес тя нямаше да остане вкъщи. Беше първият истински летен ден и искаше да излезе, за да му се наслади.
Бенър спря каруцата под едно сенчесто дърво, там където поляната започваше да се губи в гората. Като я видяха, тримата работници престанаха да бършат вежди с ръкавите си. Някаква рязка дума на Джейк, която Бенър не можа да чуе, незабавно върна вниманието им обратно към оградата.
Тя скочи долу, взе дамаджаната и кошницата и със скоклива, но грациозна походка тръгна към тях.
— Мисля, че всички заслужават почивка — провикна се жизнерадостно тя.
Веселостта й беше преднамерена заради мрачния поглед, който й отправи Джейк. Тя се престори, че не го забелязва и се насочи към останалите.