— Махни я, Ренди. О, ето я. Махни я, махни я!
— Добре, ще я махна, но трябва да се успокоиш и да застанеш мирно.
Накрая той успя да я обърне с гръб към себе си като я държеше през кръста. Другата си ръка мушна под ризата, за да търси гъсеницата.
— О, Ренди, не.
— Шт, ей сега. Престани да се въртиш.
— Ренди, моля те.
— Остави я! — думите бяха твърди и студени като металното дуло на пистолета, насочен към Ренди.
Двамата, свързани в странна прегръдка, замръзнаха на място. Два чифта разширени очи се приковаха към Джейк, който беше дотърчал при първия вик на Бенър и сега стоеше на по-малко от три ярда от тях с пистолет във вдигнатата си ръка.
— Казах да си свалиш ръцете от нея. — Думите изскочиха като изстрели през стиснатите му зъби.
Ренди облиза устни, но остана неподвижен.
— По-леко с оръжието, Джейк.
— Дръпни се от нея! — изрева той.
Ренди се раздвижи бавно и внимателно, тъй като не искаше мъжът с ледените очи да разбере погрешно някое движение. Най-напред дръпна ръката си, която беше около талията на Бенър. После постепенно измъкна другата от гърба й. Накрая отстъпи настрана. Бенър се извърна, гледайки объркано Джейк.
Ренди отвори юмрука си, така че Джейк да може да види какво има в него. По дланта му пълзеше мъхеста гъсеница.
— Само извадих това от гърба й. — Ренди тръсна ръка и гъсеницата падна на земята.
Друг път Джейк би се засмял, би се пошегувал с това, че се е държал като глупак. Но все още беше твърде потресен от гледката на мъжката ръка върху Бенър, за да открие нещо комично в ситуацията. Той прибра пистолета си и се обърна към Джим и Пит. Те стояха до кола на оградата, където бяха работили, тъжно поклащайки глави и мислейки колко глупаво може да се държи човек в присъствието на жена.
— Имате да вършите работа. — Това беше всичко, което каза Джейк.
Ренди бързо кимна и избяга, доволен, че е отървал кожата.
— Качвай се, — сопна й се Джейк.
Тя беше твърде унизена и ядосана, за да протестира. Метна се на седалката и плесна с поводите гърбовете на конете. Джейк свирна с уста и Сторми се появи иззад дърветата, където пасеше на сянка.
Той настигна Бенър и язди редом с нея. Тя гледаше право напред, без да благоволи да се обърне към него, а камо ли да го заговори.
Когато вкара каруцата в двора, слезе с достойнство и се отправи към вратата. Джейк скочи от Сторми със забележителна ловкост — тръгна след нея и я хвана точно когато тя посягаше към бравата.
— Искам да говоря с теб.
Тя се обърна разгневена към него:
— Аз пък не искам. Или поне, докато не се успокоя. В противен случай се боя, че ще кажа нещо излишно.
— Какво например? — той приближи лицето си до нея.
— Това, че си заядлив и избухлив.
— Аз? Избухлив?
— Да, ти.
— Твоят характер да не би да е нещо, с което да можеш да се похвалиш, мис Коулман?
— Е, добре, аз имам причини да избухвам — много пъти, фактически постоянно през последните две седмици, откакто съм тук с теб. Нищо, което правя не ти харесва. Критикуваш дрехите ми, косата ми. Ти си сърдит и начумерен на закуска и вечеря. Уморих се да те гледам как мърмориш над чинията без да обръщаш внимание на това, което ядеш, както и на разговора.
— Нещо друго? — той изсумтя мрачно.
— Да. Аз учтиво те помолих да стоиш настрана от личните ми работи, които не те засягат.
Тя се фръцна.
Джейк задържа вратата, която тя се канеше да затръшне под носа му.
— Засяга ме, когато каубой като Ренди сложи лапи върху теб. Обещах на Рос, че…
— Да сложи лапи ли? Той изваждаше гъсеницата от гърба ми.
— И това трая дяволски дълго — извика той. — Защо изкрещя тогава?
— Уплаших се.
— Изкара ми ангелите. Не знаех какво точно прави. И си помислих…
— Точно това ти казвам — нищо не трябваше да си мислиш.
— Значи, ако закрещиш посред нощ трябва да се обърна на другата страна и да заспя, така ли? Да считам, че нямаш нужда от помощ.
Тя го изгледа с неподправено снизхождение, породено от наивността му.
— Имах гъсеница върху гърба.
— А защо извика? Спомням си, че обичаше да си играеш с гъсеници, мишки, червеи и Бог знае още какво.
Тя се бореше с гнева с всички сили. Замълча, за да си поеме няколко глътки въздух. Това можеше и да я успокои, но нямаше как да успокои Джейк. Той се загледа в повдигащата се върху гърдите й риза.
— Променила съм се от времето, когато си играех с гъсеници.
С очи върху гърдите й, той можеше да гарантира за това. Но беше твърде ядосан, за да прояви разум.
— Е, следващия път, когато има гъсеница, просто ме извикай и аз ще я извадя.
— С какво си по-различен от Ренди и другите?