— Аз не ходя с изплезен език всеки път, когато се мернеш, ето с това.
Тя го изгледа така, сякаш беше изрекъл голяма глупост.
— Ти си луд — погледна го тя неразбиращо.
— Така ли? — той вдигна заплашително пръст към нея. — Аз те предупредих да не носиш този тесен панталон и да не се развяваш пред мъжете с него.
— Да се развявам ли? — тя отмести обвиняващо вдигнатия пръст.
— Да, точно така.
Той свали кожените си работни ръкавици и ги хвърли на пода, както в средновековието са хвърляли предизвикателство. Шапката му последва ръкавиците.
— Ти се перчиш наоколо като принцеса, докато ги възбудиш и…
— Не се перча — прекъсна го тя, като подчертаваше всяка дума.
— И не възбуждам никого.
— По дяволите, не!
— Нося панталона, защото той е най-удобен за работата в ранчото. Това е единствената причина.
Той се наведе към нея и прошепна:
— А не те ли вълнува това, че всички мъже наоколо те желаят?
Тя отскочи, сякаш я бяха ударили. Дали той си мислеше, че след като така безсрамно беше поискала от него да правят любов, би го направила отново с друг мъж?
— Не — отвърна тя тихо, готова да се разплаче.
— Не?
— Не.
— Е, тогава, по-добре да започнеш да се държиш като дама. Следващия път може да не съм наблизо, за да спра Ренди да ти даде това, което си търсиш.
— И какво е то, Джейк Лангстън? Какво си търся?
— Това.
Той посегна към нея и я дръпна с такава сила, че въздухът изсвистя, напускайки дробовете им. Устата му се притисна върху нейната твърдо, жестоко, наказващо.
Чувствата, досега потискани под повърхността, изригнаха, но не като гняв, а като страст. Той зарови ръце в косите й. Пръстите си играеха с меките й къдрици. Рязко наведе глава и наклони устата си върху нейната. Езикът му наруши преградата на устните и проникна зад тях.
Първата реакция на Бенър беше бурен гняв. После я обзе смущение. Как да отговори? Да се съпротивлява? И с това да го увери, че не жадува за мъжко докосване, както той я обвинява? Или да се подчини? Да се подчини на сладкото насилие на езика му?
Точно това й се искаше да направи. Да се потопи в безкомпромисната страст на прегръдката му, да вкуси целувката, да се наслади на усещанията, които се стичаха в тялото й като пълноводни потоци след пролетен дъжд.
Но беше лишена от избор. Несъзнателно, против волята си, беше откликнала. Ръцете й се обвиха около кръста, плъзнаха се по гърба му. С всичките си десет пръста се впиха в мускулите под ризата му. Джейк въздъхна и вече с нежност опипа устата, която му се отдаваше. Едната му ръка се спусна от косата към гърба, по стройното й тяло, спря на талията и се плъзна надолу, към меката извивка на полукълбата, които го бяха изкушавали дни наред. Той я притегли към себе си и я притисна силно.
Бенър почувства огромното му желание и издаде дълбок гърлен звук. Вместо да се отдръпне, тя се притисна към него. Сега срамът беше я напуснал. Великолепието на целувката го беше изтрило от нея, беше го изкоренило, сякаш никога не го е имало. Ръцете й се извиха и тя придърпа Джейк към себе си.
Той също като нея се беше забравил. Червената мъгла на яростта, която пламтеше в него само преди няколко мига, се беше разтопила в златна омара от желание. Той беше завладян от него. Усещаше го с порите си.
Устата й. О, боже, устата й. Вкусът й беше по-сладък, отколкото го помнеше. Отново и отново езикът му се потапяше във великолепната мистерия, но колкото и пъти да проникваше, все не можеше да се насити.
Гърдите й бяха пълни и зрели, притиснати до неговите. Да, той ги помнеше под ръцете си. Даже отпуснати спокойно, те препълваха шепите му. Мекият плат на сватбената нощница тогава се беше изместил от движенията на ръцете му. Пръстите му се бяха плъзнали върху зърната. И те откликнаха — сладки, твърди и малки.
Но онази нощ не бе посмял да смъкне нощницата й. Не беше видял гърдите й, както му се искаше. Не беше ги вкусил. Единствено за това мислеше сега, когато езикът му се извиваше около връхчето на нейния. Как ли изглежда тя? Какъв е вкусът й?
Нисък звук се надигна от дълбините на тялото му и започна да си пробива път навън. Той задълба хълбоци към нея в напразно усилие да се приближи повече. Господи, би дал всичко да може да се потопи отново в онзи копринен тунел, който го обхващаше плътно.
Той изпъшка, откъсна устни от нея и зарови лицето си във врата й, като силно я прегърна. Молеше се спомените да изчезнат, надяваше се, че ще има достатъчно воля да я пусне и никога дори да не си помисли за това, което тялото му го караше да направи.
Живо си спомни момента, когато отне девствеността й. Съжаляваше за болката, която й струваше това, но дори тя не попречи на чудото, не намали чувството за пълна безпомощност, обхванало го в момента, когато тялото й пое неговото. Всичко му изглеждаше нереално, сякаш бе преминал невидима пределна черта.