— По-късно, тогава. Пазя ти вечерята топла.
— Казах ти да не ме чакаш — изрече бързо той.
В този момент нервите почти й изневериха, но тя се овладя. Като си пое дълбоко дъх, продължи спокойно:
— Ял ли си в града?
— Хапнах нещо.
— Но можеш още малко? Бифтек с картофи?
Той вдигна рамене и подпъхна пръст под колана си.
— Мисля, че мога да хапна още малко.
— Хайде, тогава, влизай.
Тя му обърна гръб и измина тези дълги, мъчителни крачки до вратата. Едва когато чу тропането на обувките и подрънкването на шпорите му зад себе си, тя си пое дъх и го изпусна в дълга въздишка на облекчение.
IX ГЛАВА
Джейк последва Бенър в дневната. Той стъпваше внимателно, като осъден, на когото току-що са отсрочили екзекуцията. Тя изглеждаше подчертано спокойна, но Джейк не вярваше на настроенията й. Беше се намесил в личните й работи, след като категорично го беше предупредила, че ще се бори против това. Пък и ако искаше да се развлича с Ренди, кой може да я спре?
После той я беше целунал. Какво го накара да я целуне по този начин? Беше достатъчно вбесен, за да я удуши, но внезапно бе намерил друг отдушник на чувствата си — още по-разрушителен. Не би се учудил, ако беше стреляла по него в момента, когато влезе в двора. Вместо това сега се държеше с него като с крал, завърнал се в замъка си.
— Закачи си шапката, Джейк, — каза тя. — И мисля, че няма да имаш нужда от колана с пистолета тази вечер.
— Бенър, за днес след обед…
— Няма значение.
— Остави ме да се извиня.
— Ако трябва да се извиняваш, извини се на Ренди. Той не направи нищо, за да го заплашваш с пистолет.
— Смятам да му се извиня утре. Не разбирам какво стана с мен, — той безпомощно разпери ръце. — Просто Рос ми каза да те пазя и когато ти изпищя…
— Разбирам.
— А за другото…
— Съжаляваш ли, че ме целуна, Джейк?
Лицето й поглъщаше цялото му внимание. То блестеше в златистата светлина, заобиколено от тъмния облак на косата. Очите й бяха въпросително разширени, като че ли отговорът му беше от изключителна важност. Устните й трептяха влажни, сякаш току-що ги беше целунал.
Отговорът му беше „не“. Но той не можеше да признае това гласно, затова не каза нищо. Тя облекчи напрежението:
— Ела в кухнята.
— Още не съм се измил.
— Можеш да се измиеш вътре. Има топла вода.
Тя сякаш се плъзна, излизайки, и полата й просвистя край нея. Носеше обикновена памучна рокля, но нищо не изглеждаше обикновено върху Бенър. Роклята беше зелена, обточена с кремава дантела. Съчетанието на цветовете подчертаваше тена на лицето й. Престилката с набор беше сложена сякаш повече за украса, отколкото да служи за нещо. Беше вързана на панделка отзад на кръста.
Бенър се обърна към него и улови погледа му.
— Можеш да се измиеш на мивката, докато сервирам.
Той кимна, без да каже нещо.
На масата, вече подредена, имаше ваза с полски цветя. За Джейк, който се беше хранил много пъти от малка чинийка зад отвратителните каруци, масата изглеждаше красива като залата на хотел „Елис“ във Форт Уърт с ленените си покривки и салфетки, сгънати в стройни триъгълници. Откъм печката се носеше възхитителен аромат. Лампите светеха слабо — пламъкът едва мъждукаше върху фитила.
Ако не я познаваше добре, би помислил, че Бенър Коулман има не особено чисти намерения.
— Готвих този бифтек наистина бавно — цял ден, и с лук за аромат — каза тя откъм печката.
Застанал до мивката, Джейк разкопча ръкавите на ризата си и ги нави до лактите.
— Без съмнение мирише добре.
Както му беше обещано, чакаше го легенче с топла вода. Той потопи ръце в нея и ги натърка със сапун.
— Хапнах шунка с яйца в кафето „Мейбъл“ в града, но не ми хареса особено.
Бенър каза с насмешка:
— Това не е вечеря за работещ човек.
Тя му се усмихна през рамо и вътрешностите му се свиха. Той безмилостно продължи да търка ръцете си, сякаш по този начин искаше да измие съвестта си.
— Заповядай. Всичко е готово. Ела, седни, Джейк.
Той спусна ръкавите си и закопчавайки ги, се приближи към масата. Отпусна се тежко на стола, загледан в отрупаните чинии, в димящото кафе пред него, в цветята. Всичко беше твърде хубаво. Можеше да свикне с такова кралско отношение наистина бързо. Тази мисъл беше опасна. Най-добре да постави нещата на мястото им още сега.
— Проявила си се, мойто момиче.
Очите й учудено блеснаха. Не това искаше да чуе. И Джейк беше още по-доволен, че го каза. Ако Бенър е замислила някоя беля, той трябваше да знае за нея предварително.