Тя бързо се съвзе и се усмихна:
— Ако не се заемеш с това, вероятно ще го излапам сама. — Умирам от глад.
Докато си сипваше, тя го разпитваше какво е купил.
Храната беше превъзходна. Бенър не оставяше чинията му празна и го обслужваше постоянно. Беше оживена, предизвикателна и весела, но в държанието й се долавяше нещо ново, което го заинтригува. Тя беше по-мека и сякаш по-женствена.
Джейк откри, че е хипнотизиран от устата й. Ръцете й грациозно вдигнаха салфетката до устните й, тя ги попи, после я разстла на скута си. Зелени и златисти светлинки проблясваха в очите й при всяко потрепване на фитила на лампата. Една гарванова къдрица кокетно се виеше отстрани на шията й.
Широкият волан на роклята падаше върху плещите и през извивката на гърдите отпред. Беше поръбен с тясна памучна дантела, която потрепваше при всяко движение. Джейк не можеше да откъсне поглед от дантелата. Или от формата на устните, от цвета на очите, от извивката на бузите, от мекотата на косата й. Тя беше напълно завладяваща.
Това беше най-приятната им вечеря заедно, най-приятното, което беше се случило в живота на Джейк. Той съжаляваше, че ще свърши скоро. Беше дяволски хубаво да я гледа. Каза си, че й се наслаждава толкова, защото му напомня на Лидия. И още…
— Свърши ли, Джейк?
Той потупа стомаха си:
— Не мога да погълна и троха повече.
— Може би още една чаша кафе?
Той се усмихна:
— Може ли половин?
Тя отнесе чиниите до мивката и се върна с каничка кафе. Напълни чашката, като му се усмихваше.
— Охо — каза той.
— Може би ти се пие повече, отколкото мислиш.
Той наруши най-главното си правило и вдигна очи към нея. Тя го гледаше. Дали си въобразява, или тя наистина държеше ръцете си протегнати под този неудобен ъгъл по-дълго от обикновено. Това му позволяваше безпрепятствено да гледа гърдите й. Те изпълваха деколтето на роклята.
По дяволите! Членът му се раздвижи и започна да набъбва под колана. Той бързо сведе очи.
Когато тя се върна срещу него на масата и отпи от кафето си, той гледаше настрани. Пиеха мълчаливо. После Бенър се облегна с лакти на масата и подпря брадичка с длани. Сякаш му поднасяше лицето си.
— Ти си щастлив, Джейк, че имаш такова голямо семейство.
Той се изненада от темата на разговора, но от друга страна се успокои. Настъпилата тежка тишина го потискаше, а не му се искаше да говорят нито за тях двамата, нито да спорят.
— Да, но знаеш, че загубих няколко братя и сестри, а също и татко.
— Зная — тя кимна и се усмихна тъжно. — Мама Лангстън ми е разказвала историята на всеки един от тях, пакостите, които са правили по време на пътуването. Там ти си срещнал родителите ми за пръв път.
— Да — той отпи от кафето си.
— Разкажи ми как стана.
— Кое?
— Как се е случило така, че си станал толкова добър приятел с мама и татко.
— Ами, Рос ме нае да се грижа за конете му. Той имаше пет кобили и един жребец — Лъки. Това беше най-хубавият кон, който съм виждал.
— Помня го. Застреляха го, когато бях около петгодишна. Мама плака дни наред след това. Повечето от конете в Ривър Бенд са потомци на Лъки. — Тя сгъна и разгъна отново салфетката, изглаждайки ядно ръба на масата. — А мама? Кога я срещна?
Какво й е станало? — чудеше се Джейк. Защо е този внезапен интерес към миналото? Джейк знаеше, че Рос и Лидия крият някои моменти от миналото си от своите деца и си каза, че не той ще е човекът, който ще издаде някаква тайна.
Отговори й с грижливо подбрани думи:
— Ние с брат ми Люк я намерихме в гората. Беше се загубила. Заведохме я при мама. По това време жената на Рос умря и остави Лий. Мама заведе Лидия в неговия фургон да… ъ-ъ-ъ…
Знаеше ли Бенър, че Лидия е кърмила Лий? Че майка й току-що беше родила мъртво дете, когато те с Люк я намериха? Реши, че сигурно не знае и нямаше намерение да й го казва.
— … да му помага да се грижи за Лий — добърши той.
— Но какво е правила в гората? Откъде е идвала? Имала ли е семейство?
„Кланси Ръсел“, помисли си Джейк и лицето му застина. Той сви юмруци при спомена за човека, който беше убил брат му без никаква причина, от чиста злоба.
— Не — каза той кратко. — Не знам да е имала семейство.
Бенър се замисли върху това и го погледна подозрително, сякаш знаеше, че я лъже.
— Иска ми се да имах голямо семейство с баби и дядовци и братовчеди.
— Но около теб са Лангъстови — каза оживено той, мъчейки се да отклони разговора в друга посока.
— Да, и аз съм доволна. Но не е съвсем същото като да имах кръвни роднини. Никой никога не е казвал „Бенър прилича на леля еди коя си.“ или „Как е подаграта на братовчеда еди кой си?“.
— Мисля, че нито Рос, нито Лидия имат семейства, за които да говорят.