— Именно. Те никога не говорят за това — обясняваше Бенър. — Дори не са споменавали за умрели роднини. Като че ли не са съществували преди да се срещнат. Това винаги ме е безпокояло.
— Защо?
— Не зная — тя съкрушено разпери ръце. — Чувствам се така, сякаш има някаква ужасна тайна, която ще се разкрие някой ден и ще унищожи всички ни.
Джейк трябваше да пази своята тайна. Той не знаеше дали е по-добре да не знае и да е разстроена, или да знае и да трябва да се бори с призраците от миналото.
— Няма значение, Бенър.
Тя го погледна разочаровано:
— Така ми казваше и старият Мозес.
Джейк се усмихна:
— Той беше предан на родителите ти. Сигурно знаеш, че от него не можеше да се изкопчи нищо.
— Толкова го обичах — каза тя, отново разчувствана. — Той беше един от първите ми приятели. Обръщаше ми внимание, когато мама, татко и Лий бяха твърде заети и ме пренебрегваха. Водеше ме със себе си за риба. Учеше ме да дялкам, но аз никога не можах да се науча. Първите кукли, с които играех, ми направи той. Аз бях тази, която го намери, когато умря.
Джейк гледаше очите й — пълни със сълзи. Той инстинктивно протегна ръка и покри с длан нейната.
— Не знаех това.
Тя кимна с глава:
— Отидох в стаичката му рано една сутрин. Канехме се да берем малини. Той седеше до вратата — тя внезапно се изправи и гласът й се измени. — Знаеш, че той не даваше татко да прави нищо за него. Казваше, че веднъж вече е бил роб и повече не иска да зависи от никого. Сам си построи тази барачка край потока.
Джейк кимна.
— И така — продължи тя — той седеше отпред. Когато се приближих, видях, че държи главата си някак смешно. Извиках го, но той не помръдна. Разбрах, че е мъртъв. Заплаках и побягнах към къщи.
Пръстът на Джейк рисуваше кръгчета по дланта й.
— Познаваше ли Уинстън Хил — човекът, с когото Мозес е дошъл в Тексас? — попита накрая тя, като попи очите си със салфетката.
— Да, той беше джентълмен от Юга, много възпитан. Беше болен.
— Мозес ми е казвал, че е умрял по пътя.
„Но не и как е умрял“, помисли Джейк. Хил беше застрелян в гърдите, защото защити Лидия от заварения й брат. Никой, освен Джейк, не знаеше това. Той беше чул Кланси да се хвали пред Лидия, че е убил Уинстън Хил и Люк. Кланси не живя дълго след това.
Джейк беше само шестнадесетгодишен тогава, но щеше да отиде в гроба със спомена за празния поглед на Кланси Ръсел в момента, когато ножът на Люк хлътна в корема му и той разбра, че ще умре.
Джейк осъзна, че е стиснал здраво ръката на Бенър и бързо я отпусна. Когато вдигна очи към нея, тя го гледаше със странен поглед. Не му се искаше тя да разбира, че той крие своя собствена тайна. Той се насили да отпие равнодушно глътка кафе.
— Нищо от това, което се случи онова лято не може да се разкаже.
Люк. Люк. Той много би искал да й разкаже за него, но не можеше да излее душата си. Дори след толкова години болката продължаваше да е все така жестока.
— Опитвах се да накарам мама и татко да ми разкажат за това пътуване, но те не го направиха. Или ако разказваха нещо, веднага спираха, щом започвах да задавам въпроси.
— Беше много отдавна. Може да не си спомнят за толкова далечни неща. — Тя го стрелна с язвителен поглед и той продължи. — Искам да кажа, сигурно са били толкова очаровани, че имат такава дъщеря, че са забравили всичко, което се е случило преди. — Той се наведе над масата и прошепна: — Знаеш ли, мисля че са те заченали по време на това пътуване.
Тя прехапа горната си устна, повдигна рамене като се усмихна закачливо:
— И аз мисля така. Рожденият ми ден е точно девет месеца след датата на пристигането им в Тексас.
Джейк се засмя и се изправи:
— Една порядъчна млада дама не бива да обсъжда такива неща с мъж. Тя дори не трябва да ги знае.
Очите й се замъглиха. Бавно се плъзнаха по лицето му, по гърдите и отново се вдигнаха да срещнат неговите:
— Зная това, Джейк.
Започваше да изглежда прекалено интимно. Каквото и да знаеше тя за отношенията между мъжа и жената, беше го научила върху конско одеяло, на купчина слама и го беше научила от мъж, който нямаше право да я учи на това.
Джейк извади една пура от джоба си. После я прибра и промърмори:
— Извинявай.
— За какво?
— За пурата. Повечето дами не обичат миризмата на тютюневия дим.
— Харесва ми как миришат пурите ти. Пуши, ако искаш.
Той знаеше, че трябва да си тръгне преди разговорът им отново да е приел личен характер, но въпреки това извади пурата, отряза връхчето и внимателно го постави върху чинийката до чашата си с кафе. С пура между зъбите, той напразно затърси кибрит по джобовете си.