— Но ако не ги познавам, мога да считам, че е различно. Мога да претендирам, че съм единственият мъж. Ти си проститутка откакто те познавам. Десетки мъже са минали през леглото ти. Това унищожава романтиката.
Лицето й се изкриви и той осъзна колко злобна може да бъде.
— Заради брат ти, нали? Откакто той умря ти никога повече не си бил с мен.
— Млъкни!
Той каза това толкова спокойно, че тя се ужаси. Присила отстъпи назад, но не омекна.
— Ти си същият, какъвто си беше — селяк. О, ти се научи да говориш по-добре. Избухливият ти характер ти спечели уважението на мъжете. Ти знаеш как да доставиш удоволствие на жените. Но зад всичко това ти си си още Буба Лангстън, глупав селянин.
Той спря до вратата. Очите му вече не светеха злобно, а бяха студени и твърди. Лицето му изглеждаше обтегнато, а бръчиците около устата му — по-дълбоко врязани.
— Не, Присила. Онова момче, Буба, изчезна много отдавна.
Яростта на Присила утихна. Тя го изгледа с присвити очи.
— Ще ти докажа, че още ме искаш. Обещавам. Някой ден ще си спомниш как беше с нас. Бяхме още деца. Прелъстителни, горещи, умиращи да го направим. Би могло да е така отново.
Тя отметна глава и сложи ръце на гърдите си.
— Ще те имам, Джейк!
Той добре помнеше първия път, когато бяха заедно. Целият следобед се беше запечатал завинаги в съзнанието му.
— Не разчитай на това, Присила.
Той затвори вратата на стаята и за момент остана в размисъл. Бизнесът й процъфтяваше. Вечерните развлечения бяха в пълен разгар. Оскъдно облечени момичета се разхождаха из салона и игралните зали, дразнейки, флиртувайки и показвайки прелестите си на посетителите. Някои поглеждаха към него затаили дъх в очакване.
Той се усмихна, но не ги окуражи. Не че нямаше нужда от това. Джейк беше прекарал няколко седмици без жена. Той не пожела Присила, но не беше от дърво. Разсъблеченият й вид, дъхът на женска плът бяха силни дразнители. Може би още една чаша уиски? Или един час в някоя от стаите горе, един момент на забрава?
— Здравей, Джейк.
Една от проститутките се доближи до него.
— Здравей, Шугар.
Шугар Далтън беше наета от Присила, откакто Джейк идваше тук.
— Как си?
— Не мога да се оплача — отговори тя, усмихвайки се на лъжата си.
Линиите, пресичащи тежкия й грим, му показаха колко са зле нещата и колко много ненавижда живота си. Но тя патетично се подчиняваше и се стремеше да е доволна. Джейк винаги я беше съжалявал.
— Мога да те накарам да се почувстваш добре тази нощ, Джейк — каза тя с надежда. Заради нея той почти беше готов да отиде горе. Но вместо това отрицателно поклати глава.
— Но можеш да ми донесеш шапката и торбата. Ето билета ми — той бръкна в джоба си за него и тя се отдалечи. Когато се върна, той й даде петдесет цента — много повече от необходимото за тази поръчка, която лесно би свършил сам.
— Благодаря, Шугар.
— За теб винаги, Джейк.
Тя го гледаше с открита покана. Трябваше ли да бъде благосклонен към нея и добър към настървеното си тяло? Не. Преди да е променил решението си, той се запъти към външната врата. Трябваше да хване последния влак довечера. Щяха да го очакват в Ларсен утре сутринта. Бенър Коулман се омъжваше.
I ГЛАВА
Беше сватбеният ден на Бенър Коулман.
Тя се чувстваше булка с всяка своя частица, докато стоеше зад църквата, скрита зад параван от цветя и гледаше хората, които идваха на сватбата й с Грейди Шелдън.
Почти всички в Ларсен бяха поканени. И ако се съдеше по тълпата, която плътно запълваше пейките в църквата, то онези, които бяха получили покани, бяха облекли неделните си премени и бяха дошли.
Бенър леко раздвижи крака, наслаждавайки се на шумоленето на копринената рокля. Полата беше модно набрана, в унисон със сатенените обувки. Останалият плат беше събран в меки дипли отзад, които падаха в къс шлейф. Тюлената яка, отваряща се високо под брадичката, приличаше на лилиев цвят и бе обшита с малки перлички, прозрачна до мястото, където се срещаше с коприната над лекия хълм на гърдите. По начина, по който прилягаше на добре оформената й фигура, моделът беше предизвикателен, но едновременно с това изглеждаше сладко девствен. Дантеленият воал, който покриваше тъмните й коси и лицето беше донесен направо от Ню Йорк. Обикновено Бенър предпочиташе живи цветове. Сватбената рокля с цвят на слонова кост контрастираше с черната й като нощ коса. Лицето й грееше с розовината на кайсия, защото тя обичаше да се излага на слънце, вместо да се прикрива с чадърче, както правеха почтените дами. Беше наследила от майка си луничките около носа. Дамите от висшите кръгове старателно прикриваха тези петънца.