— Заповядай. Приготвила съм го за теб. — Преди да успее да й възрази, Бенър беше изхвръкнала от стола към печката и донесе кутия кибрит. Той протегна ръка, но тя поклати глава и го отвори сама. Драсна клечката и я поднесе към крайчето на пурата, докато блесна червено пламъче. Джейк издуха облак дим. Без да сваля очи от него, Бенър деликатно сви устни и духна да загаси клечката.
Джейк почти се задави от дима. Желанието го прониза като стрела, попаднала точно в целта. Слабините го заболяха от равномерно пулсиращата в тях сила. Той сведе очи, защото се страхуваше, че ако още една секунда гледа това предизвикателно лице, ще захвърли пурата и напук на всичко, което си беше обещавал на път за града, ще я привлече към тръпнещото си тяло.
Бенър седна. Тя подпря брадичка на ръцете си и невъзмутимо го загледа как пуши.
— Толкова ли е приятно на вкус, колкото мирише?
— Понякога да, както например сега.
— Нека да опитам. — Изпълнена с любопитство, тя се изправи и дантелите, които покриваха гърдите й потрепнаха.
— Не.
— Моля те.
— Какво си въобразяваш, момиче?
— Искам да опитам.
— Не. Родителите ти ще ме убият.
— Моля те, Джейк. Те няма да разберат.
— Ами ако разберат?
— Ще им кажеш ли?
— Не.
— Аз също. Моля те. Какво лошо има?
— Дамите не пушат.
— Някои пушат.
— Тогава те не са дами.
— Познаваш ли жени, които пушат? — попита тя с разширени очи. Допускаше, че това е възможно.
— Да, няколко.
— Кои?
— Ти не ги знаеш.
— Проститутки?
Джейк се закашля и очите му се насълзиха:
— Къде си чула тази дума?
— Има го в библията — когато той недоверчиво присви очи, тя призна: — От Лий и Мика.
— Те са ти говорили за проститутки? — попита Джейк изумен.
— Не съвсем. Но понякога случайно чувам по нещо.
Джейк се разсмя:
— Защо, малка подслушвачке? По-добре внимавай с това — той посочи с пурата към нея. — Можеш да чуеш нещо, което не трябва.
— Не съм малка. Не знаех думата, но се досещам какво означава. А сега ми разкажи за една жена, която пуши. Тя е проститутка, предполагам — Присила Уоткинс.
В продължение на няколко секунди тя го изненадваше за втори път.
— Къде си чула това име?
— Лий и…
— Мика — довърши той. — Господи, те са извор на информация, нали?
Бенър притвори клепки:
— Те казаха, че я познаваш тая Уоткинс, която е толкова известна.
Той усещаше как тя го гледа изпод съблазнителните си мигли. В този момент не можеше да си представи лицето на Присила, дори това да струваше живота му. Или лицето на коя да е друга жена. Виждаше единствено Бенър, но се помъчи да изглежда невъзмутим.
— Да, познавам я.
— Те казаха, че с нея сте приятели.
Той сви рамене:
— Може и така да се каже.
— Но тя е проститутка.
Той цъкна с език и изтръска пурата в чинийката:
— Определено.
— Посещаваш ли я?
— Понякога.
— В нейната непристойна къща?
— Да.
— А ти… — гласът й се сниши до бърз шепот. — Спиш ли с нея?
Тя дръзко срещна погледа му с горещи очи, които му попречиха да я излъже.
— Не. — Каза го толкова спокойно, толкова отчетливо и честно, че Бенър разбра, че й казва истината.
— О — каза тя тихо.
Джейк я гледаше отблизо. Можеше да се закълне, че тя ревнува. Мъжкото честолюбие го караше да се пита какво би направила, ако й беше казал, че е любовник на Присила. Днес следобед, когато видя ръцете на Ренди върху Бенър, се бе държал като собственик. Тя очевидно ревнуваше от Присила. Ревността между тях беше опасна. И той го знаеше. И колкото по-скоро сложи край на тази уютна вечер, толкова по-добре. Той отмести стола си и стана.
— Трябва да тръгвам.
— Не, почакай. — Тя скочи и пристъпи бързо. Когато той я погледна така, сякаш беше обезумяла, тя отстъпи крачка назад. После хвана ръцете си и изрече със заекване:
— Искам да те помоля за една услуга. Ако… ако имаш време.
— Каква?
— В дневната. Искам да закача една картина и си мислех дали ще пожелаеш да ми помогнеш?
Той погледна през рамо към средната стая. Една малка лампа светеше в ъгъла. В стаята беше затъмнено и интимно, както тогава в конюшнята. Пък и днес се бяха целунали именно в гостната. За Джейк би било по-добре да не му се напомня за това.
— Не съм много добър в закачането на картини — отклони той.
— О — тя махна небрежно с ръка. — Ти си свърши работата за днес, а и не влиза в задълженията на управителя да закача картини, предполагам.
По дяволите. Тя си мисли, че той не иска да й помогне. Тя изглеждаше съкрушена и разочарована, че не може да си окачи картината и смутена от това, че го е помолила за помощ, а той й е отказал.