— Предполагам, че няма да отнеме много време, нали?
— Не, не — каза тя, като нетърпеливо поклати глава. — Всичко е готово.
Тя се стрелна край него към гостната.
— Взех чук и пирон от конюшнята днес, докато те нямаше. Опитах се да я сложа сама, но не знаех дали я слагам на нужното място.
Тя бърбореше без да си поема дъх. Джейк си помисли, че е нервна като него. Но тя не си направи труда да засили лампата или да запали друга. Вместо това се насочи към отсрещната стена. Дали по този начин искаше да му каже, че му прощава за държането му днес следобед и че не се страхува да остане с него в празната къща дълго след като слънцето се е скрило? Дали всичко, което тя правеше тази вечер е умиротворителен жест? Ако е така, той й беше благодарен. Не можеха да продължават без някой от тях да убие другия, или… Щеше да направи по-добре, ако не мисли за това „или“. Особено след като тя отново го погледна.
— Мисля, че трябва да я закача на тази стена, някъде тук — тя посочи с пръст като наклони глава нататък.
— Добре би било — той се чувстваше толкова компетентен в окачването на картини, колкото в избирането на дамска шапка.
— На нивото на очите?
— На чии очи — твоите или моите?
Тя се разсмя:
— Ясно — тя сложи длан над главата си и се придвижи, докато ръката й опря в гръдната му кост. — Стигам ти само дотук, нали?
Когато вдигна поглед, дъхът му спря някъде между дробовете и гърлото. Как изобщо е могъл да смята това създание с омагьосващи очи за дете? Бивал е с проститутки, които се гордееха със способностите си да накарат кръвта на мъжа да закипи. Но нито една не е имала такова въздействие върху него. С изключение, може би, на Лидия през месеците на пътуването.
Любовта му към нея се беше смекчила оттогава. Той не изпитваше вече приливи на страстно желание всеки път, когато я види. През онова лято, когато пътуваха между Тенеси и Тексас, той беше непрекъснато възбуден. Период на желание — за Лидия, за Присила, просто за жена.
Беше на шестнадесет — соковете на младостта течаха сладко, но болезнено през тялото му. Но нещо такова чувстваше той сега всеки път щом погледнеше към Бенър. Сякаш отново беше юноша и с не по-голям контрол върху тялото си, отколкото тогава.
Полата й прошумоля. Гърдите й се издигаха болезнено близо до неговите. Тя ухаеше твърде хубаво, за да е позволено. Той долавяше дъха й. Преди да е потънал в очарователните дълбини на очите й, той каза:
— Може би е по-добре ние…
— О, да — прекъсна го тя бързо. Взе едно трикрако столче и повдигайки полата си над глезените, стъпи на него. — Картината е върху масата. Подай ми я, моля те и иди назад, за да ми кажеш кога е добре.
Той повдигна картината.
— Хубава е.
Беше пасторална сцена с коне, които пасяха на безкрайни, зелени ливади.
— Прилича на Плъм Крийк — тя го погледна дръзко, очаквайки той да каже нещо по повод на името.
— Нищо не съм казал.
— Не, но знам какво си мислиш.
Той само се усмихна мрачно и й подаде картината. Бенър я нагласи.
— Как е?
— Може би малко по-ниско.
— Тук?
— Мисля, че е добре.
Тя наклони глава, както държеше картината долепена до стената.
— Наистина ли така прецени или просто се опитваш да свършиш по-бързо?
— Правя всичко, което мога — обади се той. — Ако не си доволна от помощта ми, би могла да помолиш някой друг.
— Ренди например?
Тя се беше опитала да се пошегува, но Джейк го прие сериозно. Веждите му се сключиха, като гледаше как тя държи картината до стената с високо вдигнати ръце. Поне два инча от дантелената й фуста се показваше над стройните глезени. Задният край на фустата се беше измъкнал. Панделката на престилката, която достигаше това привлекателно закръглено задниче беше дразнител, на който никой мъж не може да устои. И начинът по който изпъкваха гърдите й с ясно очертаната си форма. Не, не Ренди, никой друг освен Джейк.
Този път той определи по-грижливо мястото на картината.
— Малко вляво, ако искаш да е по средата.
Тя я премести.
— Там! Идеално е.
— Пиронът трябва да се забие около шест инча по-високо заради връвта. Донеси го заедно с чука. Можеш да го забиеш докато държа рамката.
Като се опитваше да не я докосва, той няколко пъти нагласява ръцете си и все незадоволително.
— Просто протегни едната си ръка между моите, а другата — отгоре.
Той преглътна и притаи дъх, опитвайки се да не забелязва гърдите й и ръката си, провряна между тях. С другата ръка държеше пирона, въпреки че това не беше лесна работа, тъй като трепереше отвътре.
Това беше смешно! Колко жени беше обладал? Престани по дяволите да се държиш като дете и просто си свърши работата, за да можеш да се махнеш оттук! — крещеше си той мислено.