Внимателно извади ръката, с която държеше чука. Лакътят му се опря в нея. Едното му коляно се удари в нейното. Кокалчетата на ръката му потънаха в гърдите й.
— Извинявай — промърмори той.
— Няма нищо.
Той удари пирона, молейки се да влезе само с един удар. Но не успя. Направи го пак и пак, докато не видя, че влиза. Тогава злобно го засипа с удари.
— Достатъчно добре е — каза той троснато, отдръпвайки ръцете си.
— Да, и аз мисля така, — гласът й звучеше несигурно като неговия.
Тя обви копринено шнурче около главичката на пирона и се наведе назад, доколкото можеше да пази равновесие на стола.
— Как е?
— Добре, добре. — Той остави чука на най-близката масичка и избърса с ръкав потта от челото си.
— Права ли е?
— Малко по-надолу отляво.
— Така?
— Не съвсем.
— Така?
„По дяволите“, изруга безмълвно той. Трябва да се махне оттук, или ще експлодира. Той тръгна напред, за да изправи картината и да може да излезе да глътне малко въздух. Главата му беше размътена. Но в бързината закачи с обувката си едното краче на стола и той заплашително се залюля. Бенър изпищя уплашено и разпери ръце. Многото години живот в опасност бяха създали у Джейк рефлекс, бърз като лятна светкавица. Той обви ръце около нея и за секунда я притисна до себе си. Задържа я на няколко инча от земята, докато столът падаше на една страна.
Едната му ръка беше около кръста й, а другата — притисната до гърдите. Вместо да я пусне, той се наведе заедно с нея.
Но когато краката й достигнаха пода, Джейк не я пусна. Той беше разтворил широко крака, за да предотврати падането й и сега бедрата на Бенър се притискаха между неговите.
Бузата му лежеше до нейната и когато близостта, топлината и ароматът й станаха твърде силни, за да им се противопоставя, той изви глава и потърка нос в ухото й. Ръцете му се стегнаха около нея. Той промълви името й.
Как може нещо толкова хубаво да бъде толкова грешно? Господи, той я искаше. Знаейки дълбоко в себе си, че това, което се случи онзи път е ужасяващо за приличието, той я искаше отново. Беше предал приятелството, което означаваше за него повече от всичко на света.
Аргументите се разпръснаха подобно на мъгла в слънчев ден, когато устните му потънаха в косата й и той вдъхна нежния аромат.
— Бенър, заповядай ми да те оставя.
— Не мога.
Тя отмести глава, откривайки му достъп до себе си. Устните му докоснаха шията й.
— Не позволявай това да стане отново.
— Искам да ме задържиш.
— И аз искам, искам.
Той придвижи ръката си от гърдите й нагоре към шията, брадичката, докато леко покри лицето й. Дъхът през разтворените й устни беше горещ и забързан върху дланта му.
Подобно на слепец той описа всяка черта от лицето й с мазолестите си пръсти, внезапно придобили чувствителност да улавят всеки нюанс. Погали веждите, за които знаеше, че са гарваново черни и красиво извити. Пръстите му се плъзнаха по скулите. Там бяха луничките. Той обожаваше всяка една от тях. Носът й беше съвършен, макар и леко вирнат.
Устата й.
Прокара пръсти по устните. Бяха невероятно меки. Топлият дъх, който се процеждаше през тях, овлажни пръстите му.
Той притисна устни до бузата й, до ухото, в косите й. Ръката му на кръста й се отвори широко под гръдния й кош. Обви пръсти около стегнатата плът и тя изхлипа. Той се бореше със себе си, но ръката му продължаваше да се плъзга по идеалната извивка на ребрата и да обхваща гърдите. Стоновете им се застигнаха. Зрялата пълнота изпълни ръката му, центърът се втвърди и набъбна от желание под кръговите движения на пръстите му.
— Джейк…
— Колко е сладко.
— Това се случва понякога.
— Кое?
— Така — отвърна тя с въздишка, когато той обви пръсти около зърното.
— Те стават така понякога… когато те гледам.
— Мили боже, Бенър, не ми го казвай…
— Какво означава?
— Означава, че не трябваше да оставам.
— И те нямаше да се успокоят. Или поне дълго време. Стоят така в някакъв копнеж…
— О, стига.
— … и това става, когато искам…
— Какво?
— … да бъдем отново в конюшнята и ти да си…
— Не го казвай.
— … в мен.
— Исусе, Бенър, спри.
Той направи люлка от дланта си, с която обхвана бузата й и постепенно обърна главата й към себе си. Заедно с главата се обръщаше цялото й тяло. Полите на дрехата й се мятаха около него като вълни по морски бряг. Дрехите все още ги разделяха, поставяха преграда между тях.
Очите им се срещнаха жадно и той наведе устни към нейните. Проникна с езика си дълбоко в устата й, докато тя се притискаше в набъбналото му тяло. Тя раздвижи втвърдения му член между бедрата си.