— Предполагам, че ще трябва да започна да се срещам с хора. — Под хора тя имаше предвид мъже.
Лидия се изправи бързо, сякаш с това мисията й беше завършила:
— Чудесно. Разбира се, ти също ще дойдеш, Джейк. — Без да дочака отговор, тя отиде до Бенър и силно я стисна в прегръдките си — На Рос и мен ужасно ни е мъчно за теб, но толкова се гордеем с това, което правиш тук. Наред ли е всичко?
— Да, мамо, чудесно. Ще идвам да ви виждам по-често. — Тя целуна Лидия по бузата. — Трябва ли да си тръгваш толкова скоро?
— Да. Обещах на Рос да не се бавя. Лека нощ — усмихна се тя, като целуна Бенър по слепоочието. — Ще се видим в събота.
— Ще те изпратя — надигна се Джейк с шапка и колан в ръка. — И без това тръгвах, когато дойде. Благодаря за вечерята, Бенър.
А тя остана тук сама пред вратата, докато те минаха през антрето и по стълбите заедно, като Джейк грижовно държеше Лидия под ръка. Главите им бяха една до друга.
— Наистина ли е добре, Джейк? Толкова се безпокоим за нея — дочу Бенър шепота на майка си.
— Добре е.
— Рос и аз щяхме да се поболеем от безпокойство, ако не беше ти да я наглеждаш.
— Правя всичко, което зависи от мен. — Той й помогна да се качи в каруцата. — Как те е оставил Рос да караш сама по тъмното?
— Защо, Джейк Лангстън? Мога да се грижа за себе си, благодаря — каза Лидия надменно, пляскайки го шеговито по ръката.
— Имаш ли пистолет?
— Да — каза тя уморено — Рос не би ме пуснал никъде без него. И ти си като него, кълна се. Мислите, че съм безпомощна и трябва да се грижат за мен.
— Внимавай през моста. Изглежда паянтов на места. Веднага щом привърша работата тук, ще го укрепя.
— Не се безпокой за мен. Всичко ще бъде наред. Лека нощ! До събота в седем. Казах ли на Бенър в колко часа е партито?
— Аз ще й кажа. Прибирай се преди да е станало още по-късно.
— Лека нощ, Джейк — каза тя и подкани конете.
— Лека нощ, Лидия.
Дълго след като се скри от погледа му Джейк остана вгледан в прахоляка зад завоя. Бенър видя как той изпраща с очи майка й при съпруга, който я обичаше.
Сълзи изпълниха очите й сега, както много пъти тази нощ. Каква глупачка! Как можа да си помисли, че може да накара Джейк да я обикне поне малко, след като очите, главата и сърцето му са преизпълнени от Лидия? Сърцето й се късаше, гледайки го как се връща в конюшнята с увиснали рамене.
Как ще го погледне след снощната прегръдка? След като му говори за…
Господи, наистина ли беше разкрила пред него как се е почувствала онзи път? Беше ли изрекла на глас мислите, таени със седмици, мисли, които се срамуваше дори да заподозре у себе си? Беше ли му върнала страстната целувка? Това само я беше направило по-презряна в очите му.
Тя беше пропаднала по два пункта: първо, беше се хвърлила в обятията му и беше отхвърлена. Той не се беше върнал при нея, когато Лидия си отиде. И второ, когато се опита да го предизвика да говори, той не каза нищо за миналото на родителите й.
Нещо не беше точно така. Защо Лидия спомена за етикети, които лепват на хората? Имаше нещо в миналото на родителите й, за което те не искаха тя и Лий да узнаят и всички, които ги обичаха, го пазеха в тайна.
Не стига това, ами към униженията, свързани с Джейк и терзанията относно миналото, се добави и страхът от партито в събота. Колкото до нея, тя би плюла на всички в Ларсен. Нека си приказват. Да си мислят каквото си искат.
Но мама и татко също бяха засегнати. Те винаги са искали най-хубавото от живота за нея. И за тях беше важно какво мислят хората за фамилия Коулман. Татко беше свързан по работа с хора от града, хора чиито жени шушукаха. Мама е права. Трябва да покажат на всички, че животът изобщо не е свършил заради Грейди Шелдън.
Но не знаеше как ще преживее цяла седмица с мисълта за това парти.
Водата във ваната беше изстинала, но Бенър продължаваше да лежи потопена в нея. По-рано през този следобед тя си беше измила косата с дъждовна вода, която събираше в един варел в задния двор. Беше си вдигнала косата с фиби преди банята. Постави ваната в средата на кухнята, напълни я с вода от помпата на мивката и с гореща вода от чайниците на печката.
Винаги досега беше очаквала партитата с нетърпение.
Но днес приготовленията не й доставяха радост. Джейк беше навъсен като гладен вълк. Не бяха разменили и дума, освен необходимото. На практика той я избягваше, доколкото е възможно. Изгълтваше яденето си сякаш го гонеше дяволът. Не оставаше за чаша кафе и пура, а се измъкваше през задната врата само с едно „благодаря“.