Бенър прекарваше повече време вкъщи, след като сутрин разходеше коня. Тя стоеше настрана от каубоите, за да не възбужда гнева на Джейк.
За ранчото това беше плодотворна седмица. Завършиха оградата на пасбището. Бенър боядиса в бяло стените на кошарата, като работеше след като мъжете си отиваха. Те чувстваха лошото настроение. Предполагаха, че то е следствие от инцидента с гъсеницата и стъпваха като на пачи яйца около Джейк. През последните няколко дни Плъм Крийк не беше весело място.
С горещата вана Бенър искаше да успокои нервите си и да намали напрежението в мускулите. Но ако искаше да има повече време за обличането, трябваше да побърза. Тъкмо излизаше от ваната, когато се почука на задната врата.
— Бенър?
Джейк!
— Един момент — тя намъкна халата си и се загърна в него, като лееше вода след себе си, отивайки да отвори.
Лицето му остана съвсем безизразно при вида й:
— Какво правиш?
— Къпя се — отвърна тя просто.
— Господи — процеди през зъби той и погледна към тримата каубои, които го чакаха на конете. — Дойдох само да ти кажа, че ще пропусна партито довечера. Сега отивам с момчетата. Ще изпратя Лий за теб. И за бога, наметни си някакви дрехи.
— Не.
— Не? — попита той, затаил дъх.
— Не, няма да пропуснеш партито довечера.
Тя чуваше пръхтенето на конете точно зад вратата, затова също говореше с глух, напрегнат глас:
— Не ме интересува какво правиш другите съботи, но тази вечер ще дойдеш на партито.
— Защо?
— Защото ще изглежда странно, ако те няма и всички ще си мислят, че нещо не е наред между нас, ето затова!
Той я изгледа дълго и твърдо с изпънати от учудване устни, после каза през рамо:
— Вие тръгвайте. Трябва да обсъдим нещо с Бенър. — Джейк изчака, докато те се отдалечиха на безопасно разстояние и се обърна към Бенър: — Между нас има нещо нередно.
Очите й се плъзнаха край лицето му към шалчето на врата. Както всички каубои, той винаги се движеше с него. На Джейк то стоеше много добре, дори когато, както сега, беше покрито с прах.
— Говориш за онази вечер — каза тя тихо.
— Говоря за всичко. За първия път в конюшнята. И за онази вечер. И за всички останали случаи, когато ние…
Той замълча и тя отново вдигна очи към него:
— Когато ние какво?
Сега беше ред на Джейк да извърне очи. Дни наред той отново и отново се ругаеше, че си играе с нещо толкова опасно. Сякаш танцуваше около буре с динамит с факел в ръката и се осмеляваше да го поднася към лицето си.
Какво би си помислила Лидия, ако беше заварила дъщеря си в прегръдките му, с устни върху нейните. Този въпрос не го оставяше през цялата седмица. Тя би вдигнала ръце в ужас. О, той знаеше, че Лидия го обича като брат и беше готова да му даде всичко, което поиска, и което тя може да даде. Тя би направила това за всеки Лангстън.
Но тя не би го обичала като зет. Той беше добър за неин приятел, за приятел на Рос, но за партньор на дъщеря им? Хм. Джейк знаеше твърде добре, за да лъже себе си. Бенър беше тяхната принцеса, а той беше толкова далеч от принц…
Ако Рос само го видеше, че се готви да целуне Бенър, гневът на Лидия не би бил нищо в сравнение с това. Рос би го убил на място. Той знаеше каква е репутацията на Джейк сред жените. По дяволите, Джейк даже беше разказвал на Рос някои от най-буйните си приключения. Бяха се смели над авантюрите му на чаша уиски и пура посред нощ. Колкото повече си пийваха, толкова по-солени ставаха разказите.
— Този страхотен…, с който толкова се гордееш, ще падне, ако не му дадеш почивка — беше казал Рос една вечер, бършейки сълзите от смях от очите си.
— Господ ми е отредил да умра от изтощение — беше отговорил Джейк с широка усмивка.
Тогава Рос намираше това много забавно, но мнението му за репутацията на Джейк щеше да се измени драстично, ако се отнасяше за Бенър. Би ли желал омърсените от проститутки ръце на Джейк върху дъщеря си? Не, по дяволите! Той би бил луд или глупак, ако не застреля Джейк.
Най-доброто, което би могъл да направи, беше да прекъсне работа, да каже довиждане, да яхне Сторми и да не се върне докато не разбере, че Бенър е безопасно омъжена.
Но той не можеше да се застави да го направи.
Това ранчо вече беше влязло под кожата му. Той обичаше всяка капка пот, която му беше струвало то. Виждаше ранчото да се разширява като Ривър Бенд. Трябваше да направи нещо сериозно в живота си. И не искаше да оставя работата недовършена.
Откакто уби Кланси Ръсел, той не се обвързваше с нищо. Но човек не може да живее, отхвърляйки задълженията и настрани от всичко значително. Беше му предоставен шанс, може би последен, да докаже на себе си, че е способен за нещо добро и сега просто трябва да го направи.