— По дяволите, да! Можеш да го разбереш по очите й. Очите винаги ги издават.
— А Лили Бишоп?
— Хм. Не знам. Вероятно не. Много я е страх от майка й.
— Да, но чувах, че си отваря устата като се целува.
— Кой ти каза?
— Един познат, който работи в магазина на баща й.
— Един от Индианската територия ли?
— Да. Мислиш ли, че лъже?
— Може.
— Сега за Бони Джоунс.
— Върхът е, а? Големи и зрели като дини. — Мика сръга с лакът Лий и двамата захихикаха. — Предполагам, че са също толкова сочни.
— Веднъж ги пипнах — похвали се Лий.
— Не може да бъде — премлясна Мика, гледайки предизвикателно приятеля си.
— Кълна се в бога.
— Кога?
— Преди две години. Още тогава бяха големи. Бяхме на младежкото празненство, което църквата устрои за 4 юли.
— Църквата! — каза Мика, затаил дъх. — Не ме ли лъжеш?
— Не, трябваше да дойдеш.
— Имах разстройство и мама нямаше да ме пусне. Какво стана с Бони?
— Измъкнахме се от другите. Знаеш онова място на реката, където са праговете. Тя се наклони и едва не падна във водата. Посегнах да я задържа и това беше, което хванах.
— Лъжец!
— Кълна се.
— Какво направи тя?
— О, тя се изчерви, оправи си роклята и каза: „Лий Коулман, по-добре гледай къде са ръцете ти“, а аз й казах: „Гледам ги, Бони, мила, гледам право в тях, виждаш“.
Мика захихика тихичко:
— И какво стана?
Лицето на Лий се отпусна:
— После учителят от неделното училище дотича през гората да ни вика за фойерверките. По дяволите, ако бях с Бони насаме само още 60 секунди, щяха да станат някои фойерверки. — Той захвърли парчето кора, което беше обелил от дървото. — Чух, че се е омъжила за някакъв от Тейлър. Да ти кажа ли нещо: имал е истинско удоволствие през първата брачна нощ.
— Вие двамата определено сте отвратителни. — Бенър излезе от сянката и ги разбута с лакти. Тя ги гледаше с превъзходство.
— По дяволите, Бенър, — каза Лий ядосано — не знаехме, че си тук.
— Очевидно.
— Отново старите номера? — попита Мика с усмивка. — Шпионираш ни?
Добрата природа на Бенър надделя и тя се разсмя:
— Вие сте по-забавни от всички останали тук. Но, Лий, как си позволяваш да говориш по този начин за една от приятелките ми? Бони Джоунс е добро момиче, и ако ти си пипал някои нейни части, сигурна съм, че е била засегната и дълбоко обидена.
— Не е трябвало да слушаш — оправда се той. — Това се неща, които обсъждат мъже.
— А вие откъде знаете какво обсъждат мъжете? — Той се намръщи заплашително, но Бенър съвсем не изглеждаше уплашена.
— Какво би направил, ако някой обсъжда мен по този начин?
И двамата инстинктивно запротестираха.
— Ще му оскубя косата — каза Лий.
— Ами ако Бони имаше брат… Кой я покани? — Бенър прекъсна изречението си по средата, за да попита за новопристигналата млада жена, която се присъедини към нарастващата групичка под ореха.
— Коя? — попита Лий като оглеждаше тълпата. Сега повечето танцуваха и беше трудно да се различат лицата.
— Дора Лий Дени. Не мога да я понасям.
Момчетата се спогледаха.
— Защо?
— Тя е клюкарка, злобна и лицемерна.
— Но е доста хубава — отбеляза Мика.
— Хм — Бенър винаги си беше мислила, че синеоките блондинки са гадни.
Косата й беше твърде сложно фризирана, дрехите издаваха твърде голяма суета, а парфюмът ухаеше прекалено силно. Това, което Бенър особено мразеше, беше как Дора Лий се превзема и пред мъжете, и пред жените. Тя доминираше във всеки разговор и любимата й тема беше самата тя. Винаги говореше със сладникав, фалшив глас. Понякога Бенър имаше желание да я удари по глупавата уста, само за да предизвика една искрена реакция.
— По-добре да се върна и да видя какво казва. Точно от нея може да се очаква да заяви пред всички, че съм направила опит за самоубийство след сватбата.
Тя ги остави. Мика се загледа след нея, забелязвайки как обръща вниманието върху себе си в кръга от млади жени.
— Какво мислиш?
Очите на Лий бяха насочени в същата посока.
— Не ми пука дали сестра ми харесва Дора Лий или не. Бих опитал нещо такова. А ти?
— И аз мисля така. Нищо сериозно, нали разбираш? Само едно хубаво бързо изтъркулване в сеното.
— Да-а — съгласи се Лий, присвивайки очи. — Май тя го прави.
— Не бих се учудил. Можеш да познаеш по…
— Очите им — довърши Лий.
— Какво можете да познаете по очите им? — Джейк драсна клечка кибрит в дървото и двете момчета виновно подскочиха. Той се засмя на удивените им физиономии.
Джейк беше излязъл от кабинета на Рос с желанието да изчезне бързо оттук. Трябваше да отиде в града и да върши щуротии, за да изразходва енергията си. Това, от което имаше нужда, беше едно добро уиски, една лоша жена и една напрегната игра. Тогава може би образът на Бенър щеше да изчезне от мислите му и той ще може да продължи да живее както преди онази проклета нощ в конюшнята.