Картините, свързани с нея се открояваха в съзнанието му толкова живо, че той очакваше Рос да разбере мислите му. Бенър в брачната си нощница, Бенър в тесен панталон, Бенър му сервира вечеря, Бенър му пали пурата, Бенър приведена, с леко очертан ханш, Бенър току-що излязла от банята, Бенър, Бенър, Бенър. Тя беше завладяла мислите му. Джейк нямаше да се изненада, ако Рос го изругае, скочи от стола с изваден пистолет и му забие куршум точно между очите. Заради това, което Джейк мислеше за дъщеря му, Рос би бил оправдан.
Но Рос се държеше с него както винаги и от това Джейк се чувстваше още по-зле. Той беше доволен, когато Лидия прекъсна разговора, промушвайки глава през вратата на кабинета и извика Рос да излезе да поздрави кмета на Ларсен, който току-що беше пристигнал. В момента, в който излезе, Джейк забеляза Бенър. Тя се смееше сред приятелките си. Зарадва се, че се смее. След онова, което й каза следобед изглеждаше така вцепенена и наранена. Не беше необходимо да я засегне. Беше се почувствал принуден да й нанесе този удар по най-жестокия и груб начин. За нея е по-добре да види истинската му същност сега, за да избие от главата си всякакви романтични представи.
Като се мъчеше да се отклони от бурните си мисли, Джейк се запъти към Лий и Мика, които бяха свели глави един до друг като заговорници. Той предположи, че замислят нещо недобро и беше отгатнал правилно, ако се съдеше по виновните им изражения.
— Как става така, че всички момичета са там, а вие двамата се криете тук в тъмнината? Изплашихте ли се от тях?
— Не — каза Мика на по-големия си брат. — Тъкмо обсъждахме жените изобщо и една от тях в частност.
— Коя?
Те посочиха Дора Лий.
— И какво за нея? — попита Джейк с нарастващ интерес.
— Обсъждахме дали слуховете за нея са верни — каза Лий.
— Какви слухове?
Очите на Джейк не изпускаха момичето, което бъбреше с много жестикулации и трепкане на ресници. Даже от такова разстояние му стана ясно, че Дора Лий е от този тип жени, които той презира. Тя имаше твърде високо мнение за себе си и своята привлекателност, също като Присила Уоткинс. Беше самодоволна заради красотата си, а движенията й бяха добре пресметнати.
Но точно от такава жена имаше нужда тази вечер, жена, към която да не изпитва никаква нежност.
— Слуховете, че тя, знаеш… — довърши Мика с намигване.
Джейк лениво се усмихна:
— О, така ли? Е, може би ще изясня нещата тук и сега. — Той се отдалечи от тях, оставяйки ги да му се възхищават с благоговение.
— Джейк, — прошепна след него Мика — внимавай. Тя е дъщеря на кмета.
Джейк се усмихна с онази спираща сърцата, но опасна усмивка:
— Това й е най-доброто. — Той намигна на момчетата, които се сръчкаха в ребрата.
— Мама и татко искаха да ходя в онова девическо училище в Уако, но…
Дора Лий прекъсна самохвалната си тирада и се загледа в мъжа, който се движеше гъвкаво между танцуващите двойки. В светлината на фенерите косата му блестеше бяло-руса, въпреки че кожата му беше матова. Даже отдалеч, тя можеше да каже, че очите му са наситено сини.
— Кой е този? — прошепна тя.
Бенър проследи погледа й и забеляза Джейк, който идваше към тях. При движението хълбоците му се извиваха в онази поклащаща се каубойска походка, която по някакъв начин привличаше вниманието към кобура с пистолета върху бедрото му. Ако тя беше видяла сдържаните доказателства за мъжествеността преди, то беше сигурна, че похотливата Дора Лий ги вижда сега недвусмислено.
Широчината на раменете му не можеше да се скрие от бялата памучна риза, опъната силно върху тях, нито под черното кожено елече, което изглеждаше меко като масло. Червеното шалче около врата му придаваше разпътен вид. Изглеждаше ловък и хитър като котарак, който току-що е уловил мишка; опасен като планински лъв, тръгнал на лов.
Джейк спря, извади пурата от устата си, хвърли я в праха и я стъпка с обувката си. Всяко движение беше чувствено, бавно, обмислено.
— Това е Джейк Лангстън — каза Бенър. — Моят управител.
Дора Лий горчиво съжаляваше, че е пропуснала сватбата на Бенър. Тя не отиде нарочно, а предприе дълго гостуване в Гавестън при братовчед си, за да не празнува „Денят на Бенър Коулман“, както язвително го наричаше. Не обичаше никой друг да е център на внимание, особено пък ако това е Бенър Коулман, която я превъзхождаше във всичко.
Но когато Дора Лий се върна от пътуването си и разбра какво се беше разиграло, тя побесня от яд, че е пропуснала такова нещо. Беше чула да говорят за един от каубоите, който защитил Коулманови, но считаше, че слуховете са преувеличени. Очевидно не бяха.