— Пожар — отвърна Джейк, проследил погледа му. Мика процеди през зъби:
— Трябва да е дяволски огън, за да освети така небето.
— Чудя се какво ли може да е… Доста далеч е от града — каза Лидия.
— Храсталаци, може би — въздъхна Рос. — Страшно се нуждаем от дъжд.
Това изглежда задоволи любопитството на всички по отношение на пожара. Но той не гореше толкова ярко, колкото зелената ревност в очите на Бенър.
XII ГЛАВА
— Рос, това е…
— Бъди мила, жено, и ме целуни. — Но…
Рос покри устата на Лидия със своята и прекрати протеста й. Знаейки, че той харесва преследването, тя понякога му даваше тази възможност. Но целувката, с която отвърна, беше също толкова жадна, както и неговата.
Той я придърпа върху одеялото на сеното и я търкулна под себе си без да се интересува какво ще стане с дрехите, които тя беше облякла за партито. Гостите си бяха отишли, музикантите бяха прибрали инструментите и тръгнали за вкъщи, Рос беше изпратил Мама в бараката й. Всички в Ривър Бенд се бяха прибрали. Те бяха останали щастливо усамотени.
Докато езикът му продължаваше стремителното си движение, прониквайки в устата й, ръцете му сграбчваха косите й, търсейки фибите с ловки пръсти и ги разпускаха.
— Засрами се — въздъхна тя, когато той най-после освободи устата й, за да се притисне към шията й.
— Това беше всичко, което мога да издържа. — Той захихика. — Имам нужда от някой стар порок, който да ми напомни за пламенната младост.
— Затова значи ме домъкна на сеното, вместо в нашата порядъчна спалня?
— Имаш нещо против да се любим на сеното, така ли?
— Трябва да знаеш — каза тя с предизвикателна прямота. — Довеждал си ме тук не един път посред бял ден. Винаги се страхувах, че децата могат да ни намерят като си играят на криеница.
Рос се засмя, докато пръстите му разкопчаваха копчетата.
— Тази заплаха усилва възбудата.
Тя прокара пръсти през черната му коса и се обърна да го погледне.
— Нямам нужда от нищо за усилване на възбудата. Да се любя с теб всеки път е възбуждащо.
— Този начин на изразяване може да Ви донесе много неприятности, госпожо — предупреди той с нисък, потрепващ глас.
— Харесвам тази грубост у теб — прошепна тя. — Това показва, че Сони Кларк все още е тук, но никой освен мен не може да го открие. Ти си моят разбойник и аз те обичам независимо под какво име живееш.
Очите му я посипаха с изумруден огън. Чувствата, проблясващи на лицето й, бяха бурни като неговите.
— Обичам те, Лидия.
— Зная. И аз!
Те се целунаха с плам, неохладен за 20-те години съвместен живот. В бързината ръцете късаха дрехите, ако не можеха да се освободят достатъчно бързо от тях. Той пъхна ръка под полата и фустата й и разкопча жартиерите. Освободи се от тях и я премести върху себе си. Ръцете им бясно се бореха с копчетата на панталона му.
Вик на екстаз отекна в тихата спокойна конюшня, когато се сляха. Страстна в любовта, както винаги, Лидия отметна глава, възседнала втвърденото му тяло, позволявайки му волности с гърдите си. Той ги взе, знаейки точно какво да направи, за да й достави най-голямо удоволствие, после с любов ги взе с устни.
— Рос, Рос, Рос! — Тя падна на гърдите му във върховния момент.
Той проникна дълбоко в нея в момента на отпускането. Както всеки път, така и сега преживя една малка смърт, само за да се съживи отново възобновен и прероден. Лидия винаги получаваше толкова много, колкото и даваше.
Те лежаха тихо, дишаха пресекливо, вслушвайки се в песента на щурците. Тя разкопча ризата му и прокара пръсти през космите на гърдите му. Мълвяха любовни думи, целуваха се с интимността на любовници, познаващи се добре и предани един на друг. Най-после разговорът им взе друга посока.
— Бенър изглежда добре, нали?
Рос кимна и придърпа Лидия по-близо.
— Така мисля. Тя е интелигентна. И е упорита като една друга жена, която познавам. — Той лекичко я тупна отзад. — Трябва някой с по-големи топки, за да разбие Бенър.
Лидия захихика и подръпна космите на гърдите му:
— Не се ли безпокоиш за нея? Нито за миг? Поне малко?
— Безпокоя се. Знаеш го, нали?
Тя потвърди, потривайки меката си буза в гърдите му.
— Все още не мога напълно да възприема, че нашето малко момиче вече не е дете. Бенър е жена и трябва здраво да си стъпи на краката. Ще трябва да носи отговорност за всички решения, които вземе отсега нататък и това ме плаши. Тя е дяволски импулсивна. По-лесно е да оставиш Лий да взема решения, може би защото е момче. Но ми се иска да продължа да пазя Бенър. — Той опря брада върху главата на Лидия. — Толкова много обичам децата, че понякога ме е страх за тях.