Той сложи голата си ръка върху бузата й. С другата ръка обхвана талията й и я придърпа, докато гърдите й пак се опряха в неговите. После наведе глава и притисна устни към нейните.
Спазъм от вълнение я разтърси. Тя изви ръце под неговите и ги сплете на гърба му, впивайки пръсти в стегнатото му тяло.
— Кой те е учил да се целуваш, Бенър? — попита той миг по-късно, доближавайки се до устните й.
— Ти.
— Това не е начинът, по който аз съм те учил. Отвори си устата.
— Не искам да си мислиш, че съм проститутка като оная Уоткинс или, че флиртувам като Дора Лий.
— О, по дяволите — измърмори той. — Целуни ме както трябва, а?
Той не й остави възможност за избор. Езикът му премина там където устните й се затваряха с такава великолепна убедителност, че те се разтвориха. Наклони главата й с лек натиск на дланта върху бузата й. После проникна по-дълбоко стрелкайки се и пронизвайки с ритмични движения. Изви се и докосна небцето й, вътрешната страна на зъбите и устните. Галеше я по познатия начин, прониквайки все по-дълбоко в устата й с всеки магически тласък.
Той не беше свършил, когато освободи устата й. Тя се притисна доверчиво към него, останала без сили. Той пое с устни сълзите, които се бяха задържали на миглите й, докосна връхчето на носа й с език и обсипа с леки, безразборни целувки бузите, по които личаха следи от сълзи. Беше успокояващо и вихрено. И чудесно.
— Защо плачеш, Бенър?
Тя се засмя и дъхът й опари твърдата му скула:
— Казах ти — сенна хрема.
Той зарови пръсти в косата й, извъртя я и хвана със зъби ухото й.
— Не знаеш ли, че не трябва да береш цветя, щом имаш сенна хрема?
— Не съм ги брала аз.
— Откъде са дошли тогава?
— Грейди ми ги донесе.
Джейк рязко вдигна глава. Няколко тежки секунди той се взираше в нея. После бавно изпъна колене и се изправи в цял ръст. Свали шапката, която някак се беше задържала на главата му по време на прегръдката и я удари в бедрото си, вдигайки облак прах.
— Надявам се, че не съм чул добре.
— Грейди ми ги донесе — повтори тя. Не обичаше този израз на лицето му.
— Грейди Шелдън? — от спокойния му тон лъхаше скрито напрежение.
Бенър стана от стола:
— Да, Грейди Шелдън.
Джейк избухна. Той метна шапката си на закачалката до вратата. За щастие, улучи от първия път. Погледна Бенър с юмруци на хълбоците.
— И ти му позволи да влезе?
Позата и интонацията му говореха, че не може да повярва. Това опъна нервите й.
— Защо не?
Тя отиде до мивката, защото нямаше какво друго да направи и безсмислено, но злобно започна да изпомпва водата в нея.
— „Защо не?“ — Джейк изрева така, че гласът му проехтя и се блъсна в прозорците.
— Да, защо не. Аз бях сгодена за него. Не помниш ли?
— Помня — каза той като се запъти към мивката. Свали си и другата ръкавица и я хвърли на масата. — Помня също, че той получи дупка от куршум в рамото си в деня на сватбата, защото е направил бебе на някаква мръсница.
Тя се обърна.
— Имаш твърде особен начин да излагаш нещата — каза саркастично тя.
— Как може да го пуснеш тук докато си сама?
Сега, когато Джейк й обърна внимание на това, тя осъзна колко безразсъдно смела е била. Лий й беше казал, че Рос е заплашил да убие Грейди в църквата. Ами ако е дошъл да търси възмездие, а не прошка? Но не. Дори и да имаше някакви угризения, че е пуснала Грейди, нямаше да си признае пред Джейк. Тя го погледна и каза хладно:
— Той съжалява за това, което се случи. Помоли ме да се оженя за него.
Джейк я гледаше в пълно недоумение. Накрая поклати глава и горчиво се засмя:
— Надявам се, че не си приела.
— Но мога да го направя.
Джейк присви заплашително очи. Той нямаше доверие на Шелдън. Според Джейк, пожарът, убил Уанда и баща й намирисваше на нещо повече от съвпадение. Все още не беше изяснено как е започнал. Мразеше този кучи син от момента, в който го видя в църквата. Беше разбрал веднага, че Грейди не е мъж за Бенър. Винаги беше презирал гадните, амбициозни копелета като Шелдън.
— Заплаши ли те онзи подлец?
— Не.
— Какво каза?
— Това си е моя работа.
— Недей да се перчиш пред мен, мис Коулман. Рос ще убие Шелдън, ако разбере, че се е навъртал около теб.
— И аз предполагам, че ти ще направиш пътека до Ривър Бенд, за да му докладваш.
Отвращението се излъчваше от всяка частица на обветреното му лице.
— Аз не съм доносник, Бенър, а ти не си дете.
— Правилно, не съм. И съм свободна да приемам цветя от всеки мъж, от когото си поискам. Ти си управител на Плъм Крийк. Съобразявам се с мнението ти за деловите решения… Но докато не съм ти поискала съвет за личния си живот, бъди така добър да запазиш мнението си за себе си.