— Не съм искала да споря с теб, Дъб. Но добре си го намислил. Визитите ти при мен са твърде изискани и твърде кратки, за да губим време за делови въпроси. — Тя прокара ръце надолу по бедрата си, докосвайки с пръсти снопчето косми между тях. — Може би ще започна да идвам в банката за делови срещи?
Той вдигна очи от ханша й. Внезапно пребледнелите биволски бузи й доставиха удоволствие. Той се засмя с кратък, нервен смях и се размърда неудобно на стола.
— И двамата знаем, че не можеш да го направиш — той се засмя принудено, като не знаеше дали тя се шегува или говори сериозно.
Тя направи малка крачка напред:
— Тогава предлагам да се заемеш с този пастор и да ме отървеш от него, за да няма делови въпроси, по които да говорим, когато си тук.
Сега тя стоеше точно пред него. Той посегна към гърдите й, към корема и бедрата.
— Какво ще кажеш, Дъб? Ще направиш ли това за мен?
— Разбира се, Присила, разбира се. Можеш да разчиташ, че ще се погрижа за това. Винаги съм изпълнявал, нали?
— Винаги. Не ме разочаровай сега.
— Няма, няма — мълвеше той върху нея, докато пъхаше ръка между бедрата й.
Тя го придърпа да стане и го зацелува страстно, спускайки ръка към цепката на панталона му.
— Аз завися от теб — прошепна, когато копчетата се откопчаха. Тя свирна от престорена изненада, когато обви пръсти около него.
— Ти си толкова твърд. Толкова силен.
Очите му се присвиха, зъбите се оголиха и стиснаха, Дъб несвързано шепнеше. Аргументите и обещанията бяха изтрити от ловка ръка. Той беше изпратен направо на небесата от един от най-прославените ангели на Сатаната.
— Лий! Мика!
Бенър щастлива се хвърли да ги прегърне. Те бяха влезли след Джейк в кухнята.
— Не очаквах да ви видя тази вечер.
— Има ли достатъчно ядене за нас?
— Ще се оправим.
Тя се радваше, че ги вижда. Техните високи, ъглести тела сякаш стесниха кухнята, но шумът и суетенето бяха добре дошли за нея. Напоследък къщата беше станала прекалено тиха.
— Решихме да пояздим преди да се стъмни, за да поогледаме — каза Лий, като я целуна по бузата.
Мика невъзпитано се пльосна на стола.
— Май ще одобрим това място, а?
Тя се спусна към него и се опита да изрити крака на стола изпод него. Той беше по-бърз и успя да опре предния крак на стола в пода преди да е загубил равновесие.
— Чувствай се като у дома си, Мика — подразни го тя.
— О, разбира се, така и смятам — той обви ръка около облегалката на стола и се огледа.
— Седни, Лий. — Изведнъж Бенър се смути и стана нервна.
Тя никога не беше готвила за друг, освен за Джейк. Дали ще й се смеят?
— Седни и ти, Джейк — каза тя, като открито срещна очите му за пръв път, откакто беше влязъл. — Вечерята е готова.
— Благодаря.
— Ще трябва да извадя още две чинии.
Тя бързо се обърна за чинии от шкафа. Почти не си бяха говорили с Джейк, откакто беше идвал Грейди. Не можеше да не забележи, че той се навърта по-близо до къщата и се заема с работа, която му позволява постоянно да я наблюдава. Той изпълни това, което беше казал. Имаше намерение да я държи настрани от Грейди. Тя беше едновременно обидена и благодарна — обидена от неговата ненатрапчива бдителност, и благодарна, че скоро нямаше да се наложи да се бори с Грейди. Не искаше да се омъжи за него и се надяваше да отлага отговора колкото е възможно.
— Това е обикновена яхния с говеждо — каза тя извинително, като се приближи до масата с порцеланов супник и започна да сипва.
— Но това е рецепта на Мама, а всички знаят, че никой не може да прави яхния с вкус на амброзия.
Лий си гребна пълна лъжица.
— Добре, детенце.
— Не е лошо. — Мика подсили думите си с намигване. Джейк не каза нищо, а механично се зае с яденето. Бенър донесе царевичния хляб, доволна, че се е надул добре. Беше златист и хрускав отвън, светъл и пръхкав отвътре. Мама беше гарантирала, че рецептата е без грешка.
Бенър се присъедини към тях на масата, но почти не можеше да се храни от смях. Лий и Мика бяха както винаги пълни с невероятни истории.
Беше толкова приятно да се смее. Джейк беше мълчалив. Те водеха откъслечен разговор за ранчото. Това беше всичко. Той вече не ходеше в града след мръкване, но тя знаеше, че го прави, за да не дойде Грейди в негово отсъствие.
Нямаше вече нежни целувки като онази, след като беше плакала. Можеше изобщо да не я е имало. Внимаваха изключително много да не се докосват.
— Нямам никакъв друг десерт, освен малко миналогодишно сладко от боровинки.
— Звучи прекрасно — каза Мика, като си отряза нова филия.
— За мен също.