— Ако вие двамата бяхте предупредили, че ще дойдете на вечеря, вместо да се изръсвате така, — каза Бенър — предизвикателно натъртено — щях да се приготвя по-добре.
— Вината е моя — Джейк премести чинията си и се върна на стола. — Срещнах момчетата на реката и им казах да дойдат насам вечерта. Ще можем по-лесно да тръгнем сутринта, ако те вече са тук.
Бенър се върна от килера с бурканче сладко:
— Къде ще ходите?
— Отиваме във Форт Уърт да докараме добитъка — каза Лий възбудено. — Джейк не ти ли е казал?
Тя обърна очи към него:
— Предполагам, че е пропуснал да ми спомене.
— Казах ти на партито.
— Но не ми каза кога.
— Утре е голям ден! — Мика си сложи пълна лъжица конфитюр върху филията — Имаме намерение да…
— Мика!
Мика обърна предупредително очи към Бенър.
— Имате намерение да се развилнеете? — запита тя сладко.
Мика преглътна залъка без да го сдъвче:
— Само исках да кажа…
— О, зная какво, Мика. Не съм глупачка. Може би Джейк ще ви запознае с приятелката си Присила?
Лий изпусна лъжицата и тя издрънча на масата. Той зяпна сестра си:
— Ти знаеш за нея?
Бенър скрито погледна към Джейк, чиито светли вежди бяха гневно свъсени.
— Джейк ми е говорил много за нея. Тя пуши пури.
Двете момчета се обърнаха към Джейк за потвърждение. Той пренебрежително махна с ръка:
— Тя се е досетила.
Бенър само се засмя:
— Е, може би и аз ще мога да видя известната Присила Уоткинс. Колко време ще останете?
Без да помръдва друг мускул от тялото си, Джейк спусна очи към нея:
— Мика, Лий и аз оставаме няколко дни.
— А аз?
— Ти няма да дойдеш.
Бенър грижливо изтри устни със салфетката, после я сгъна и я остави до чинията. Когато вдигна очи, те бяха също толкова решителни като сините очи, с които се сблъска.
— Да, аз идвам.
Един мускул заигра по бузата на Джейк. Иначе той остана съвършено неподвижен.
— Не и този път, Бенър.
— И този път, и всеки друг път, когато реша. — В гласа й звучеше определено превъзходство.
— Ами ние… ние ще тръгваме — каза Мика. Той стана от стола прекалено бързо, събаряйки го. Изруга и се наведе да го вдигне.
— Така е. Имаме да вършим още работа — каза Лий. — Хайде, Мика, да се захващаме.
Те се засуетиха и запрепъваха към вратата.
— Трябва да изтупам хубаво одеялото на седлото и…
— И… ъ-ъ-ъ, о, да, какво още имаме да направим, Лий?
Лий избута Мика:
— Просто ще си легнем в плевнята. До утре — извика той през рамо.
Бенър и Джейк изобщо не забелязаха разигралата се комедия. Те продължаваха да се гледат като борци в двата ъгъла на ринга.
— Ще дойда.
— Не.
— Ще видим.
— Няма да взема жена във Форт Уърт да купува крави, и това е, Бенър.
Тя скочи от стола и се изпъна като стрела:
— Това е моето ранчо. Не мислиш ли, че трябва да се консултираш с мен преди да отидеш да купуваш добитък?
Джейк скочи по същия начин:
— Аз се консултирах с теб.
— Не ми каза никакви подробности.
— Не зная подробности. Онази вечер на партито Рос се беше свързал с брокера. Той ми определи среща за този петък. Там. Това са подробностите, но ти все пак няма да дойдеш.
— Ще имаш нужда от помощ.
— Помолих Лий и Мика да дойдат, защото не искам да откъсвам Пит, Джим и Ренди от работата, която има да се върши тук.
Едно насмешливо дяволче подскочи в мислите й. Тя знаеше, че е по-добре да не казва това, но не се сдържа:
— Не те ли е страх, че Ренди може да се опита да се възползва, докато „бавачката“ ми я няма?
Джейк пристъпи заплашително към нея с пламнало лице:
— Няма да стоиш сама тук. Ще отидеш в Ривър Бенд докато ме няма. Уговорил съм това с Рос и Лидия.
— Е, просто можеш да отмениш уговорката, мистър Лангстън. Защото аз отивам във Форт Уърт.
— Вече съм купил билетите за влака.
— Напълно съм способна да си купя билет — повдигна тя брадичка.
Той разбра, че е безполезно да спори. Борбата я правеше още по-упорита, ако това изобщо беше възможно. Така, че той се обърна към разума й:
— Това е груб град, Бенър.
— Била съм там.
— Кога?
— Преди няколко години. С мама и татко.
— Този път ще е различно. Няма да ти хареса. Не е безопасно за сама жена.
— Няма да съм сама. Ти, Мика и Лий ще бъдете с мен.
— Но не през цялото време — извика той.
Тя му хвърли подозрителен поглед:
— Защо си толкова против да дойда? Каква е истинската причина? Не ме е грижа какво ще правиш там. Ако мислиш, че ще ти се бъркам в пиенето, играта на покер и ходенето по проститутки, се лъжеш.
— Права си по дяволите, че няма да се бъркаш.
— Тогава защо крещиш?
— И ти крещиш.