— Защо трябва да ходиш чак до Форт Уърт, за да задоволиш пороците си? Няма ли го всичко това тук, в Ларсен? Не ходеше ли за това в града всяка вечер?
— Да, затова ходех — каза той като заобиколи стола и го отмести. — Но не съм бил напоследък, а това което се предлага в Ларсен е много блудкаво за моя вкус.
— Не мога да повярвам! — Те се гледаха войнствено. Гърдите им почти се докосваха при тежкото дишане. Накрая Бенър каза непреклонно:
— Аз идвам.
Джейк беше готов да експлодира, но знаеше, че не може да я спре.
— Тръгваме рано сутринта — изръмжа той.
— Ще бъда готова.
На сутринта Бенър се погрижи да не се налага да я чакат. Тя беше готова рано и седна първа в каруцата, още преди Джейк да е извел Сторми от конюшнята. Тя щеше да пътува до града с каруцата, в която возеха малко багаж.
Джейк хвърли намръщен поглед към костюма й, който включваше дори шапка с воал и се обърна без да каже нищо повече от едно „добро утро“. Но Бенър беше твърде развълнувана, за да се остави да й се развали настроението. Тя дори не се притесни, когато тримата работници дойдоха за работа. След като обяви, че отива във Форт Уърт, Пит погледна тревожно към Джейк.
Джейк само сви рамене и се метна на седлото. Те щяха да оставят конете в конюшня в Ларсен. Щяха да имат нужда от тях да докарат добитъка на връщане.
Мика и Лий кипяха от радост и веселието им беше заразително. Те яздеха от двете страни на каруцата и караха Бенър постоянно да се смее на шегите им. Изглежда, само Джейк беше настроен сериозно по време на пътуването.
Гарата беше безлюдна в този час на сутринта. Джейк скочи от Сторми:
— Отивам да купя билет на Бенър и да проверя дали влакът се движи по график. После ще закараме конете и каруцата в конюшнята и ще се върнем.
Докато Лий и Мика обсъждаха какво ще правят във Форт Уърт, Бенър видя Джейк да се връща. Той наистина беше впечатляващ с широките си рамене и тесен ханш и тази отпусната каубойска походка. Джейк беше взел най-хубавия си костюм в багажа за срещата с брокера, но за пътуването беше облечен в обичайните си каубойски дрехи, шпори и всичко останало. Дрехите му бяха чисти, а шапката — изчеткана. Когато влезе в гарата, той я свали. Светлорусата му коса приюти слънчевите лъчи.
На Бенър не й се искаше да мисли, че той е най-красивият мъж, когото някога е виждала. Беше му разгневена дори само за това, че си е помислил да я остави вкъщи. Беше й така ненавистен!
Той не й каза нищо за облеклото. Беше костюм, подходящ за пътуване, най-стилният и настина й стоеше най-добре. Горната част прилягаше плътно към гърдите и талията. Коприната с цвят на праскова подчертаваше тена на лицето й, а подходящите ръкавици и шапка я правеха по-женствена и красива. Но Джейк й отправи само насмешлив поглед, по-нараняващ, отколкото ако я беше обидил гласно.
Тя подръпна дантелата, с която беше поръбена ръкавицата. Дали Джейк ще се измъкне да се види с Присила във Форт Уърт? Какво да направи, за да предотврати това? И как ще преживее болката, ако той го направи?
При мисълта за него и за друга жена я заболя стомахът. Дали ще бъде така нежен с другата, както с нея? Ще я целува ли също така страстно? В съзнанието й премина картина как той люби някаква безименна, безлика жена. Силно стисна очи.
Бенър не видя кога той се появи откъм сградата и ругаейки нахлупи шапката си, но момчетата видяха.
— Какво, по дяволите, става с него? — попита Лий.
— Не зная, но надявам се, че не аз съм виновен — каза тихо Мика, когато Джейк наближи.
— Този проклет влак не върви.
— Не върви? — попитаха всички в един глас, след това Бенър добави — Защо?
— Стачка. Работниците стачкуват. Блокирали са пътя на няколко места от тук до Далас. Управата иска да избегне насилието, а няма как да се отстранят стачкуващите от релсите без да ги застрелят. Така че са спрели работа до свършването на преговорите. Дявол да го вземе! — той ритна с крак буца пръст.
— Какво ще правим? — попита колебливо Бенър.
— Проклет да съм, ако зная.
— Срещата ти с мистър…
— Кълпепър — помогна й Джейк.
— …с мистър Кълпепър е в петък, нали?
— Да. Имаме няколко дни, но… — Внезапно Джейк се сети нещо и обърна глава. — Ще отидем с коне. Момчета, имате ли нещо против да нощуваме на открито? — попита той Лий и Мика, които стояха омърлушени и мълчаливи, мислейки че мечтаното пътуване ще се провали.
— Прекрасно. Нали, Лий? — каза Мика нетърпеливо.
— Точно така.
— Добре тогава — кимна Джейк с усмивка. — Вие двамата идете да купите каквото е необходимо. Малко боб, един-два пуда бекон, малко кафе и пакет брашно. Една кутия патрони. А, и един-два тигана и евтино кафениче. Няма да ни трябват одеяла, тъй като можем да спим на тези от седлата.