Времето, което прекарваше с Грейди, беше изпълнено с очарование и романтика. Тя беше щастливо влюбена.
Когато той поиска от Рос ръката й, те се носеха на облак от щастие, на което тя все още беше пленница.
Сега гледаше Грейди с любовта, довела я до венчалния олтар. Сърцето й трептеше при мисълта за идващата нощ. С всеки ден беше все по-трудно да потисне копнежа, който предизвикваха целувките между тях. Само преди няколко вечери, когато отиде с него до кабриолета му, спрян под ореха в двора, Грейди загуби контрола, който си беше наложил. Обгърнали се един друг с ръце, те се олюляваха заедно. Бузата й почиваше на гърдите му и тя чуваше сърцето, което биеше като нейното.
— Още пет нощи и ние вече няма да си казваме лека нощ и да се разделяме. Ще можем да си пожелаваме лека нощ в нашето собствено легло.
Той изпъшка:
— Бенър, мила, не говори така.
— Защо?
Той отметна една заблудена къдрица от бузата й.
— Освен заради другото, затова, че ме караш да те искам още повече.
— Искаш ли ме, Грейди?
Не можеше и дума да става, че тя не знае какво иска той. Тя не можеше да порасне в ранчото без да добие знания за чифтосването. Пък и такива претенции биха противоречали на натурата й. Никога не би й хрумнало да се преструва, че не разбира.
— Да — каза той, — искам те.
Устата му твърдо се допря до нейната. Устните й се разтвориха. Той се поколеба само за миг преди да докосне устните й с език.
— О, Грейди!
— Извинявай, аз…
— Не! Не спирай. Целувай ме така още.
Той й показа нов начин на целуване, такъв, че я караше да остава без дъх, стопляше я и замайваше главата й. На вместо това да облекчи копнежа на тялото й, той се усилваше. Тя се притисна до него.
— Бенър — въздъхна той. Ръката му се спусна от рамото към талията, но по пътя си се натъкна на изпъкналите й гърди. Той остана върху тях и ги притисна. Усещането, което прибяга по тялото й, беше нещо повече от това, което очакваше да получи. Уплашена от напиращата сила, тя се дръпна.
Грейди присви очи за част от секундата, после наведе глава и се загледа в обувките си засрамен и презирайки се.
— Бенър — започна той.
— Моля те, Грейди, не се извинявай — мекият й глас го накара да вдигне отново очи към нейните. Аз поисках да ме докоснеш. И още го искам. Но знам, че не бива момичетата да издават, че им е приятен, ъ-ъ-ъ, основния аспект на семейния живот. Не искам да си мислиш лошо за мен. Затова те спрях.
Той стисна ръцете й в своите, поднесе ги към устните си и ги целуна горещо.
— Аз не мисля лошо за теб. Обичам те.
Тя се засмя със своя гърлен, малко хриплив смях, който беше карал не един каубой, нает в ранчото, да губи съня си нощем мислейки какво ли би било да е с Бенър Коулман.
— Няма да имаш срамежлива булка, Грейди. Няма да трябва да ме примамваш в леглото си.
Когато по-късно тя се прибра вкъщи, дочу Лидия и Рос да си говорят тихо в гостната.
— Мислиш ли, че е готова да се омъжи? Та тя е едва на осемнадесет години — казваше Рос.
— Тя ни е дъщеря, Рос. През целия си живот е гледала как се обичаме. Не мисля, че семейният живот крие някакви тайни за нея. Готова е. Колкото до възрастта, повечето нейни приятелки са вече омъжени. Някои вече имат деца.
— Те не са ми дъщери — изръмжа той.
— Ела тук и седни. Ще изтъркаш килима от ходене.
Бенър можеше да чуе движенията им, докато баща й сядаше близо до майка й на канапето. Тя можеше да си представи неговата ръка, прегърнала Лидия, която се притискаше в него интимно.
— Заради Грейди ли се безпокоиш?
— Не — каза Рос неохотно. — Мисля, че той е такъв, какъвто изглежда — стабилен, амбициозен. Вижда се, че обича Бенър. Господи, дано да се държи добре с нея, иначе ще си има работа с мен.
Тя почти виждаше как майка й успокоително прокарва пръсти през косата му.
— Ако има нещо, Бенър ще се справи. Тя е твърдоглава малка жена. Или не си го забелязал?
— Чудя се от кого ли го е взела? — усмихна се Рос нежно. Последва тишина. Бенър знаеше, че се прегръщат по начин, който удивляваше приятелките й — те никога не бяха виждали родителите си да се докосват. Тя чу шумоленето на дрехите им, когато се настаняваха по-удобно, след като целувката свърши.
Рос проговори пръв.
— Искам толкова много за нашите деца! Много повече, отколкото ти и аз сме имали като малки.
— Не помня нищо до деня, в който те срещнах.
— Не, помниш — меко отрече той. — Аз също. Не се безпокоя много за Лий. Той може сам да се грижи за себе си. Но Бенър — той въздъхна. — Ще убия всеки мъж, който я нарани. Предполагам, че се отървах от опасността най-големият от страховете ми да се осъществи.