— Здравейте.
— Здрасти — отвърна фермерът. Той не тръгна напред, а ги остави да се приближат, докато те дръпнаха юздите само на няколко крачки от него.
— Бихте ли ни дали малко вода? — попита Джейк с приятелска учтивост.
Фермерът внимателно ги преценяваше. Джейк държеше ръцете си на лъка на седлото, когато мъжът забеляза пистолета и пушката. Лий и Мика имитираха Джейк — не се движеха. Когато фермерът видя отблизо Бенър, очите му се разшириха и той се приближи до Джейк.
— Откъде са хората ти?
— От Ларсенски окръг — Джейк отдавна се беше научил да не дава повече информация, отколкото е необходимо. Повечето пътуващи са сдържани по една или друга причина. Това беше най-добрата учтивост.
— Отиваме във Форт Уърт да купуваме добитък. Железничарите стачкуват и влаковете не се движат.
Фермерът кимна удовлетворен. Той беше чул за стачката тази сутрин от един съсед.
— Заповядайте! — и посочи към коритото с вода за конете и към кладенеца, който беше по-близо до къщата.
Те слязоха. Бенър внимаваше да не направи гримаса от болката в мускулите, докато слизаше от коня си. Докато Джейк водеше Сторми към коритото, тя незабелязано разтърка схванатите си крайници.
— Как си, Бенър? — попита Лий. — Той ни подкара като…
Той спря внезапно и премести поглед. Бенър погледна през рамо и видя млада жена, приблизително на нейната възраст да идва откъм къщата. Лий обърна глава и шумно се изкашля, за да привлече вниманието на Мика, после с неестествено движение на очите посочи момичето.
— Здравейте — поздрави то весело, като се приближи. — Казвам се Норма. Искате вода, така ли?
Лий и Мика пристъпиха напред.
— Сигурно е много вкусна, Норма — каза Мика с обаятелна усмивка.
— Сякаш прочете мислите ми, Норма.
Бенър гледаше младежите с неприкрито раздразнение и се чудеше дали Лий има представа колко тъпо изглежда отстрани. Норма имаше големи кафяви очи, мек и сладък глас и добре оформени гърди под басмяната рокля. Е, и какво? Трябва ли да се пули заради това?
Момичето хвърли към Бенър бегъл поглед и повече не й обърна внимание. Тя заведе Лий и Мика до кладенеца. Джейк разговаряше за конете с фермера, който се любуваше на Сторми.
Джейк беше стъпил с единия си крак на коритото, с шапка, бутната на тила, и леко наклонен напред, с ръце, опрени на крака.
Когато Бенър тръгна към кладенеца, улови заинтригувания поглед, с който го стрелна Норма.
— Чия жена е тя? — попита Норма момчетата, които изпразваха водата от черпака така жадно, както гледаха Норма.
— Ничия — засмя се Мика.
— Моя сестра. — Очите на Лий не бяха насочени към Бенър, а към впечатляващия бюст на Норма, докато тя се навеждаше над кладенеца, за да напълни пак кофата. Той срещна погледа на Мика и те си кимнаха — двама мъже, преценили и стигнали до един и същи извод. — Имате ли нещо против и аз да пийна? — попита бързо Бенър. Тя вече цяла минута стоеше до кладенеца и никой не я беше забелязал.
Норма, с подчертана липса на съчувствие й подаде чаша вода.
— На кого принадлежи той? — очите на Норма се плъзнаха към Джейк, който следеше конете да не пият прекалено много.
— На мен…
При троснатия отговор на Бенър Лий и Мика я изгледаха остро. Тя остана с присвити очи.
— Той е мой брат — каза неловко Мика.
— О, — Норма я погледна самодоволно, което разяри Бенър.
Тя внезапно осъзна колко е раздърпана, докато всяко косъмче от меката кестенява коса на Норма беше втъкано в корона от стегнати плитки. Норма ухаеше като домашен хляб. Бенър знаеше, че самата тя мирише на пот и коне.
— Не е ли прекалено възрастен мъжът ви? — попита Бенър.
Бузите на Норма пламнаха:
— Той ми е баща.
— О! — Тя повтори уклончивия отговор на Норма от чиста перверзност. — Може ли още една чаша, моля?
— Да, разбира се.
След като Норма напълни чашата, Бенър се отдалечи с нея и я занесе на Джейк. Тя се усмихваше престорено, докато приближаваше.
— Заповядай, Джейк. Мисля, че ще искаш малко студена вода.
Бенър се надяваше Норма да ги гледа. Джейк взе чашата от ръката й, като я погледна подозрително:
— Благодаря.
— Наздраве. — Тя му отправи брилянтна усмивка. В края на краищата Норма не знае какво си казват.
Но очевидно Бенър имаше конкуренция за вниманието на Норма. Откъм кладенеца се дочу хихикане. Очите на фермера твърдо проблеснаха, гледайки как двамата младежи флиртуват с дъщеря му.
— Какво става там, Норма?
— Нищо, татко.
— Време е да тръгваме — каза бързо Джейк. Нищо на света не можеше да се сравни с гнева на фермер, почувствал, че добродетелта на дъщеря му е в опасност. От южен Тексас до Колорадо каубоите, и особено тексаските каубои, бяха бич за родителите, които имаха дъщери за женене. Те трябваше да ги пазят от каубоите на всяка цена. Дори имаше песен за това. Джейк си припомни припева: „Не се женете за тях, тексаски момичета.“