Той изля останалата вода и подаде на Бенър чашата.
— Върни я на младата дама и се качвай на коня. Лий, Мика, тръгваме. Веднага!
Тонът му не оставяше място за дискусии, а изискваше незабавни действия. Момчетата свалиха шапки на Норма точно когато Бенър бутна чашата в ръката й. Бенър лукаво се усмихна, а погледът й казваше: „Аз тръгвам с тях, а ти трябва да останеш в този мрачен живот със стария си баща.“
Джейк поблагодари на фермера още веднъж преди да се метне на седлото. Той пусна другите да яздят пред него. Едва когато се отдалечиха, Джейк си отдъхна. Той не искаше неприятности по време на това пътуване, особено след като и Бенър беше с тях. Миналата нощ беше готов да я убие. Не че беше недоволен да я види. Преди яростта му да вземе връх, сърцето му го предаде и трепна от радост, като я видя да стои в светлината на огъня.
Но когато си помисли за нейната импулсивност кръвта му изстина. Имаше хиляди рискове по пътя и тя, млада жена, беше изложена на всеки от тях. Беше решил да избягва градовете — тя щеше да привлича очите на младите мъже като факел.
А и беше твърдоглава. Действаше прибързано и чак после мислеше.
Джейк я гледаше как язди пред него. Очите му отиваха все на бедрата й. Той знаеше, че тя няма да се оплаче, дори да я убие. Малка твърдоглавка. И без да иска се усмихна. Тя имаше най-страхотния…
Той моментално отпъди мисълта. Какво, по дяволите, прави? Пришпори Сторми напред и извика:
— Веднага щом открием рекичка с достатъчно чиста вода, ще спрем.
Вече щеше да внимава да язди пред Бенър, а не зад нея.
Не след дълго забелязаха група млади дръвчета в далечината. Яздейки нататък, те със задоволство откриха бълбукащ поток. Лятото беше толкова сухо, че водата му беше намаляла. Спомняйки си ужасната запарка, която пи миналата вечер, Бенър предложи тя да направи кафето. После се зае да сготви.
Никой не възрази.
След като хапнаха, те се събраха около огъня. Вечерта беше топла. Джейк се опря на седлото да изпуши една пура. Лий се отби в храстите.
Джейк може би нямаше да забележи Мика, ако младежът не седеше толкова тихо. Всъщност, неговата неподвижност и отсъстващия израз на лицето му, привлякоха вниманието на Джейк. Той проследи посоката на възторжения поглед на Мика, за да установи, че завършва върху Бенър.
Тя седеше с гръб към огъня. Беше свалила ризата си. Камизолата й белееше в тъмнината. Прокарваше четка през гъстата си тъмна коса. После отметна косата си напред, наведе глава и остави свежият бриз да освежи тила й. Кожата й изглеждаше златиста в светлината на огъня. Гарвановите къдрици улавяха отблясъците на пламъка, докато бавно се спускаха обратно върху раменете.
Изглеждаше уморена, беше изпънала гръб, при което линията на гърдите й рязко се очертаваше на фона на кадифената тъмнина на нощта.
Тялото на Джейк реагира възбудено. Учуден от отклика у себе си, той отмести поглед, само за да види отново захласнатия Мика. Срита го с обувката си:
— Може да ти влезе някоя муха в устата, както си зяпнал — прошепна той.
Мика виновно подскочи. Той хвърли още един незабелязан поглед към Бенър.
— Много е хубава, нали?
— Да, хубава е. А сега си гледай твоята работа.
Мика усети неразположението на брат си:
— Нямах нищо наум като я гледах, Джейк.
— Е, добре. Намери си друго занимание. — Той стана точно когато Лий се връщаше. — Отивам на реката да се поразхладя. Предлагам вие двамата да си легнете. Утре ни предстои тежък ден.
Бенър гледа след отдалечаващата се фигура, докато тъмнината я погълна. Той все още беше в лошо настроение и не можеше да каже нищо без да прозвучи сърдито. През целия ден не беше създала грижи на никого. А показа ли той и йота одобрение? Не. Беше такъв инат!
Тя прибра гребена в торбата си. Чувстваше се малко по-добре, след като наплиска лицето и врата с водата, която Лий донесе от рекичката. Тя би дала и последния си грош за баня. „Утре вечер“, помисли тя „в хотела“. „Ще се изкъпя в баня.“ И се отпусна върху одеялото.
Момчетата тихо си говореха.
— За какво си шушукате, вие двамата?
— За нищо — каза бързо Лий — прекалено бързо, за да не предизвика подозрение.
— Ние, ъ-ъ-ъ, мислим да пояздим — обади се Мика.