Когато се опита да поеме дъх, въздухът изсвистя от дробовете й.
— Джейк, нещо лошо ли направих?
Той въздъхна, но поклати отрицателно глава.
— Сърдиш ли ми се още?
— Не.
— Тогава защо вече не ме целуваш?
— Не мога.
— Защо?
— Не мога да те целувам и после да спра.
Тишината беше напрегната и гъста, почти осезаема.
— Искаш да кажеш, че желаеш да ме любиш отново?
Челюстта му се стегна:
— Да.
— Тогава защо…
— Ти знаеш. Защото не трябва. Родителите ти ми имат доверие. А и съм твърде стар за теб. Аз съм много… — дъхът му излезе в дълга въздишка на отвращение. — Не съм достатъчно добър.
Тя притисна с юмрук устните си, за да задържи риданията, но очите й се изпълниха със сълзи.
— Ти просто не ме искаш.
Той обърна глава. Очите му се впиха в нейните:
— Искам те. Ти ме почувства до себе си. Знаеш, че те искам. Искам да бъда дълбоко в теб…
„О, Господи!“ Той покри лицето си с ръце.
— Тогава защо? — проплака тихо тя. Той смъкна ръце от лицето си и стана. Заби пръсти в гъстата си коса, и гневно ги прокара през нея.
— Поради всички тези причини, които ти изредих. Не е редно. Това е краят.
Той скочи в реката и заплува. Когато се появи на другия бряг, тя още лежеше във високата трева и хлипаше тихо.
XV ГЛАВА
Дори уискито имаше неприятен вкус. Къде беше топлият пламък, който искаше да усети в стомаха си? Къде е замайването, което винаги изпитваше в края на пътя?
Не, никакво удоволствие не носеха чашите уиски, които беше обърнал. Дори не се беше напил, въпреки че нямаше нищо против да падне мъртвопиян.
Но сякаш беше безчувствен към всички ефекти на питието. Ако не беше сигурен, щеше да помисли, че Присила го е разредила. Но всички каубои знаеха, че в „Райските градини“ може да се намери най-хубавото и силно уиски и най-студената бира.
Хората започнаха да прииждат. Мъжете влизаха в двореца на удоволствието сами, на двойки или групички и изпълваха празните зали и гостните. Полилеите бяха забулени в облаци дим. Пианистът свиреше весели мелодии. Момичетата ставаха все по-дружелюбни и с всяка изминала минута дрехите им намаляваха. Те се разхождаха между посетителите, достъпни за всеки, усмихваха се грациозно и съблазнително, както ги беше учила Мадам.
Джейк трябваше да признае, че са привлекателни. Някои от тях бяха хубавички и сладки. Други — философски настроени, тъй като знаеха всичко за света, а това, което не знаеха нямаше значение. Имаше проститутки за всеки вкус.
Той отпи нова глътка, но всичко, което усети беше парване в гърлото. Струваше му се, че трябва да поиграе покер, но всъщност не му се искаше. Така че, за да минава времето, той просто можеше да се облегне на бара, да продължи да пие и да се надява, че уискито скоро ще му подейства и ще престане да мисли къде и с кого всъщност иска да бъде.
Пред него се плъзна Шугар Далтън:
— А, Джейк, здравей.
— Здрасти, Шугар.
Тя изглеждаше по-нервна от последния път, когато я беше видял — вечерта преди сватбата на Бенър. Лицето й беше подпухнало. Неумело сложения грим зле прикриваше следите от разпътния живот и умората около устата. Но по някакъв жалък начин, очите й бяха мили както винаги. Говореше се, че се отнася с клиентите с майчински любяща нежност.
— Едно питие, Джейк?
Той тъкмо си беше изпил чашата, но прие поканата, защото знаеше, че момичетата получават процент за всяко питие, което клиентът поръча в тяхно присъствие. За Шугар конкуренцията на по-младите и хубави момичета сигурно беше голяма.
— Ще пийнеш ли едно с мен?
Тя знаеше, че я наблюдават, но твърде много й се искаше да пийне, за да му откаже. Като се наведе над бара, тя прошепна на бармана:
— Налей ми от същата бутилка като на него, а не от тази, която Мадам Прис държи тук за нас. — Тя бързо обърна развълнувани очи към него:
— Как си?
— Не мога да се оплача.
— Какво правиш в града? Не замина ли в Източен Тексас? — Тя отпи глътка уиски, подържа я в устата, дълго опитвайки вкуса, преди да преглътне.
— Тук съм, за да купувам добитък. Започваме да създаваме кошара.
Тя се усмихна открито:
— Това е хубаво, Джейк. Наистина хубаво. Радвам се за теб.
— Благодаря. Аз не съм собственик, а само управител.
— И все пак е чудесно. Радвам се, че си намерил добра работа. Кога пристигна?
— Днес следобед.
Бяха отседнали в хотел „Елис“. Ако беше сам с момчетата щяха да се настанят по-скромно. Но Джейк се отпусна и нае стаи в „Елис“ както за безопасността на Бенър, така и за нейно удобство. Той, Мика и Лий бяха в стая, свързана с нейната. Бяха на третия етаж.