— Погледни, Бенър, тук има балкон — беше казал Джейк, разтваряйки завесите. Прозорецът беше с изглед към улица „Трокмортън“, една от най-оживените в града. Той се надяваше, че потокът от пешеходци и преминаващи кабриолети и омнибуси, теглени от коне ще я впечатлят.
Тя просто кимна и леко се усмихна:
— Да, хубаво е, Джейк. Благодаря ти.
Бяха разменили само няколко думи, откакто напуснаха лагера рано сутринта. Тъй като Мика и Лий все още следяха реакциите на Джейк след измъкването си предишната нощ и се чудеха какви ли последствия ще има, те представляваха омърлушена група, когато влязоха във фоайето на хотела тази вечер.
Бяха изминали дълъг, прашен път и нямаха твърде представителен вид за чиновника на рецепцията. Държането му забележимо се подобри, когато Джейк спомена името на мистър Кълпепър, брокера на добитък, както и фактът, че Джейк предплати за две нощи в брой с парите, които беше взел от Рос за разноските по пътя.
Сега, с глава пълна с дим и шум от „Райските градини“, Джейк осъзна, че не иска да бъде тук. Беше му се струвало, че не може да дочака да излезе от тази разкошна хотелска стая към обществото, което най-добре познаваше.
— Дръж и двете врати заключени през цялото време. Не отваряй на никого, освен на мен и момчетата — беше инструктирал той Бенър преди да тръгне.
Лий и Мика споменаха, че излизат из града и ще вечерят навън. Джейк се беше погрижил вечерята на Бенър да бъде сервирана в стаята. Той дори не искаше тя да се храни долу в гостната на хотела.
— Вече ми го каза сто пъти. Разбрах.
Тя стоеше до прозореца, гледайки през него като затворник в килия. Ако се съди по начина, по който го каза, Джейк трябваше да признае, че е така.
— Всичко, което искам, е да се изкъпя и да си легна!
— Добре тогава — каза той, внезапно загубил желание да излиза. — Довиждане.
— Довиждане.
Тя изглеждаше толкова посърнала и тъжна, че той почти беше готов да остане с нея. Но още преди да си го е помислил, се втурна навън.
Сега се питаше какво, по дяволите, прави тук. Въпреки че Бенър почти не разговаряше с него след това, което се случи миналата нощ, той предпочиташе нейната компания пред тази шумна тълпа. Предпочиташе да гледа нейното лице, дори и сърдито, пред всяка от тези боядисани проститутки, които се разхождаха покрай него с приканващи, прелъстителни очи.
Шугар беше изпила питието. Джейк й се усмихна.
— Има две момчета с мен.
— Къде са? — попита тя. Независимо от мрачното си настроение, Джейк се засмя:
— Събират кураж навън, предполагам. Утре ще има много работа, така че им казах да ограничат развлеченията си до стрелбищата. Ще ги доведа утре вечер и ще ти ги представя.
Тя сложи ръката си върху неговата:
— Благодаря, Джейк. Ценя това — погледът й стана още по-топъл и тя стисна ръката му. Това беше предложение, направено с надежда.
Ъгълчетата на устните му се отпуснаха надолу и поклати отрицателно глава.
— Не искам да пилееш ценното си време със стар скитник като мен. Иди си намери някой богат клиент.
Той деликатно се беше отказал, а тя беше достатъчно деликатна да приеме отказа му по същия начин.
— Един ден някой от тези клиенти може да се влюби в мен.
— Не се съмнявам.
— И да ме измъкне оттук. Далеч от нея — добави тихо тя и обърна глава към портала, който отделяше игралните зали от бара. Присила стоеше с една ръка на кръста, а с другата държеше разперено алено ветрило. Когато тя тръгна напред, Шугар се отдръпна от бара.
— Чао, Джейк. И благодаря.
— Един момент — спря я Присила, когато Шугар минаваше покрай нея.
Тя погледна старата проститутка с дълъг, безмълвен, укорителен поглед, после силно я удари по бузата. Звукът от плесницата спря всички други шумове в стаята. Джейк бързо се изправи, готов да защити Шугар, но Присила му отправи поглед, остър като кинжал, за да посмее той да се намеси. И той не го направи, тъй като това би утежнило положението на Шугар след като си тръгне.
Шугар покри бузата си с ръка и попита тихо:
— За какво беше това?
Всъщност, беше заради нежното изражение, което Присила забеляза по лицето на Джейк, докато гледаше към Шугар и за леката целувка, която той беше положил на устата й. Но тя каза:
— Имаш дупка на чорапа. Качвай се горе и не се връщай повече тази нощ.
— Но аз имам нужда от пари — жално се обади Шугар.
— Чу какво казах — каза студено Присила, като избягваше любопитните очи, наблюдаващи сцената.
Шугар се измъкна от стаята и се качи горе. Присила смръщи вежди към пианиста и той веднага поднови музиката. Тогава студените й като бръснач очи се плъзнаха обратно към Джейк и тя се приближи към бара.